Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години от откриването на Българския археологически институт

| обновено на 28.06.21 в 11:45
Снимка: БГНЕС

На 16 юли 2021 г. се навършват 100 години от откриването на Българския археологически институт.

Каква е съдбата и мисията днес на неговия наследник – Националния археологически институт с музей при БАН, който е лидер в археологическите проучвания в Югоизточна Европа.

Темата коментира доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН:

“16 юли 1921 г. е важна дата. Излиза указ на Цар Борис III, с който се създава Българският археологически институт. Той е създаден по образец и структура, силно наподобяващи Немския археологически институт. Това е обяснимо, доколкото първият директор на Института – проф. Богдан Филов получава своето образование в Германия и тесните му научни контакти с научната историческа общност винаги са били на първа линия.

„Българска археология 2020“Днес НАИК-БАН е най-голямата научна институция в Югоизточна Европа, специализирана в областта на археологията.

Могат да бъдат отбелязани много имена на учените, дали своя принос в опазване на културно-историческото наследство. Можем да споменем – Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Велизар Велков. И много значими учени от по-съвременните поколения като проф. Йорданка Юрукова, Васил Николов и др.

Позиция, която винаги сме устоявали, е това, че културно-историческото наследство трябва да се опазва, че то е на страната и на хората, а не на частни лица, както ни беше вменявано не без участието на политическата класа през последните 30 години.

Що се отнася до научните предизвикателства, Археологическият институт на България винаги е имал основни стратегически линии, по които се е движил. Като например проучването на старите български столици.

Чуйте Христо Попов в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, НАИМ-БАН


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сакарско вино

На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...

публикувано на 26.02.25 в 16:05

Нарколепсията – невидимата битка със съня

На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...

обновено на 26.02.25 в 12:36

НБКМ отличи програма "Христо Ботев" с награда за медийно партньорство

На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство".  Наталия..

обновено на 26.02.25 в 12:23
Проф. Диана Попова

Слуховите нарушения при децата – причини, превенция и възможности

Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..

публикувано на 26.02.25 в 12:14

Първите симптоми на белодробния карцином – кога да се притесняваме?

Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..

публикувано на 26.02.25 в 12:05