Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новите правила за диво къмпингуване – къде и как

Снимка: Ива Делчева

Ясни ли са новите правила за къмпингуване? С какво е свързан проблемът с къмпингуването? Защо изчезват местата за свободно къмпингуване?

Темата коментира в “Нашият ден“ Вера Стаевска от инициативата “Зелени закони“:

“Голямата картинка е, че в България все още имаме тази култура на къмпиране. Да отидеш на морета да си разпънеш палатката, чувала.

Не би трябвало това да бъде забранено. Разбира се, трябва да има правила. Общественият ресурс трябва да бъде ползван така, че да имат достъп до него всички.

Проблемът с къмпирането според мен е проблем, свързан със свободен достъп до националните природни ресурси, в частност в Черноморския бряг, но не само. Проблемът се появи в момента, в който се оказа, че ресурсът по морето намалява.

Имаме малка брегова ивица. Не всички ще се съгласят дали е приемливо това, че имаме все по-малко къмпинги. Тези, които останаха, всъщност се превърнаха в едни малки вилни селища. Дали от каравани, които са постоянно паркирани там, дали от хотели и застрояване.

Нашият Черноморски бряг не разполага с места за законно къмпиране. А и да си признаем, аз лично, къмпирайки, предпочитам да съм на място без сгради, без музика. Тези места изчезват най-вече от застрояване.

Проблемът е, че хората, които ходят там, са все повече. Не може да имаме три плажа по цялото ни Черноморие и да се чудим защо толкова много хора ходят там – просто сме много. Дори да сме 7 млн. жители, 3 плажа са малко.

2019 г. беше краят на един процес, при който строителното лоби по Българското Черноморие наложи едни ограничения през поправката “Искрен Веселинов“, внесена от Обединените патриоти. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в което уж се казваше – “ще защитим дюните да не се газят и разполагат палатки върху тях“.

Появиха се глоби за разполагане на плажни принадлежности върху дюни, но не се появиха някакви нови текстове срещу застрояване върху дюни. Дори в последните месеци виждаме как се разравят дюни на плажа “Смокиня“, как се появяват нови сгради навсякъде и това някак винаги се оказва законно.

След поправката 2019 г. се оказа, че ще е незаконно разполагането на палатка, кемпер, каравана извън специално урегулирани места. Имаше протести, че това е ограничаване на конституционни права. Имаше вето на президента, което не спря парламентарното мнозинство на ГЕРБ и ОП.

Беше приета поправката и се изчакваше да се създаде тази наредба, която казва точно как ще се урегулират тези места. В Закона се появи това условие "специално урегулирани места". Наредбата се обсъждаше две години, включително имаше работни групи, в които са участвали представители на гражданското общество на групите за запазване на плажовете.


Появява се обаче текст на наредба, в който гражданските предложения не фигурират по никакъв начин. И текст, който реално казва – “правилата са, че не може“.

Това са новите правила. Ако искаш да си разположиш палатката, трябва да отидеш в общината две седмици преди да отидеш на съответното място на морето, с нотариално заверено пълномощно от собственика на имота, където ще си разположиш палатката.

Съответно собствениците на имоти, които искат да ползват земите си за разполагане на палатки, ги регистрират по една олекотена процедура като места за къмпиране, нова категория “къмпинг“ в съответната община. И се ангажират с много конкретни условия – достъп с автомобил, инфраструктура.

Създаваме нов вид къмпинги, което според мен би довело до още една категория къмпинги, което, от една страна, узаконява тотална забрана за достъп до Черноморския бряг извън къмпинги, от друга, налага едно пазарно предимство на една нова категория къмпинги пред досегашните.

В момента имаме едно безвремие между два парламента и едно служебно правителство, което се опитва да разговаря със заинтересованите страни.

Служебното правителство е поставено в условията да изпълнява една законова рамка, която е приета преди него. Две години правителството в оставка разработваше тази наредба. Законът в момента не предоставя възможност да се къмпира извън тези условия на член 10А. Тази наредба обаче не поставя правила как това да се случва."


"Позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е официална и цитира текстовете от член 10А от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона А и зона Б извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги.

В член 10А от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е регламентирано, че местата за временно разполагане на палатки, кемпер или каравани не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма.

В тях се разрешава поставянето само на обекти по член 153 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение.

Разпоредбата на член 10А изисква с наредба от министъра на регионалното развитие и тези на земеделието и храните и на околната среда и водите, както и на туризма, да определят условията и реда за определяне на места за временно разполагане, правилата и нормативите за устройството и ползването им.

В изпълнение на тези изисквания е изработен проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.

Важно е да се отбележи, че в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие не е дадена правна възможност за свободно къмпиране, поради което уреждане на обществените отношения, свързани с възможностите за свободно разполагане на палатки, кемпер или каравана не е било предмет на проекта на наредба."

Плажът на Шабла

Община Шабла беше първата, която се опита да въведе условия за диво къмпингуване.

Темата коментира в “Нашият ден“ Мариян Жечев, кмет на община Шабла.

“Преди 7 или 8 години опитахме да направим нещо подобно. Обаче предвид последващите решения на българския съд се наложи да отменим тези разпоредби.

От наша гледна точка проблемът със свободното къмпингуване – първо, факт е, че го има и се практикува от много хора.

Това, което беше проблем, е, че малко или много всички хвърлят отпадъци в района, в който се практикува. Всичко, което се генерира като отпадък, се събира и депонира за сметка на данъкоплатците от Шабла.

Това беше водещо, когато тръгнахме да регламентираме под някаква форма местата, в които да се къмпингува."

Чуйте разговора в звуковия файл.


Снимки: Ива Делчева, Pixabay, Галена Ковчазова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47