Как се промени и какво е психо-емоционалното състояние на българина през лятото на 2021 г.? Можем ли да кажем, че това и миналото лято са по-различни от останалите?
Темата коментира в “Нашият ден“ психологът Даниел Троев.
“Със сигурност животът стана по-напрегнат. Понякога не си даваме сметка колко напрежение е събрало нашето тяло и психика.
Летният сезон дава доза оптимизъм и човек се опитва да се отърси и да се впусне в по-различни занимания.
Защитна реакция ли е негативизмът?
Да, това е защитна реакция, понякога съпротива срещу твърде оптимистичното. Това дава възможност да сме по-подготвени за опасности. След две години в постоянна опасност покрай нещата, които се случиха е възможно да се повиши тази реакция и да сме малко по-мнителни и нащрек.
Критичното мислене в неговия чист вид е много полезно качество на нашия интелект, но понякога минава в една тревожност, която се превръща във фонова. И човек не може да се отпусне дори в моментите, в които е в защитено място. Не може да се потопи и в хубавите емоции и да им се наслади.
При някои българи може би така ще протече летният сезон – желание най-накрая да се отпуснат, но е възможно нервната им система да продължи да бъде активна в някакво стресово състояние.
В един момент това да сме бдителни и внимателни се превръща в навик и негативното създава усещане за по-голяма защитеност - очаквам лошите неща, затова бих бил по-подготвен, когато се случат.
Как да се отпуснем
Полезно е да си дадем първо сметка за този механизъм в нас, ако се случва. Второто нещо е да отбелязваме малко по-съзнателно хубавите неща.
Не да си внушаваме чрез позитивно мислене колко ни е хубаво, а в един много по-осъзнат и през тялото начин да усещаме – на плажа съм, слънцето ме грее, виждам морето пред мен…
Промени ли се психично-здравния статус на българите?
Това, което наблюдавам по своите клиенти е нарастване на хроничния стрес. Едно усещане за постоянно вътрешно напрежение, което води до проблеми със съня, постоянна нервност и раздразнителност.
В изявените форми на състоянието може да премине към натрапливи мисли, паник атаки, това се среща все по-често.
Добрата новина е, че това е може би най-лекото нещо, което може да ни се случи, защото нервната система ни дава сигнал, че градусът на напрежението е твърде висок и трябва да предприемем дадени действия, за да регулираме.
Това може да е форма на прегаряне, в който бушоните на нашата нервна система започват да гърмят.
Социалната среда
Това е една от най-важните съставки на психическата устойчивост, социалната включеност, общуването с близки хора, които ни дават усещане за подкрепа, че сме разбрани, приети, че има някой до нас.
За мозъка е много важно това усещане за безопасност, за това, че в ежедневието ни има някаква стабилност. Последните две години бяха точно обратното на това.
Емпатията е много важна тема. Тя започва с малко по-голямата грижа за заобикалящите ме хора, но също и грижата за себе си – да проявяваме едно разбиране към това какво преживяваме и да си даваме повече нежност.
Реалността в момента е наистина конфликтна. Има го напрежението, изискванията, има я средата, в която се случват опасни неща. Достатъчно е да пуснем новините, за да видим колко опасности има, не всичко е само в главата ни, затова нещата са и по-сложни.
Нека се целуваме повече и отново да проявяваме тази нежност, защото светът е загрубял доста.
Чуйте Даниел Троев в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg