„Станиславски. Страст за живот“ е новият документален филм на режисьорката Юлия Бобкова. В него тя представя именития руски актьор, режисьор, педагог, теоретик и театрален реформатор през погледа на хората, учили се от него.
Водещи фигури в руския и европейски съвременен театър – като Кирил Серебренников, Юрий Бутусов, Марина Брусникина, Лев Додин, Деклан Донелан и Кейти Мичъл – разказват за влиянието, което е оказал Константин Станиславски върху собствената им работа и върху историята и развитието на театъра като цяло.
Сюжетната линия на филма се води „по системата на Станиславки“ –словосъчетание, превърнало се в синоним на майсторство и задълбоченост. Филмът изследва работния процес върху ролята, изграден от руския майстор на театъра и заложен в неговата система за актьорска игра. Системата есъздадена в началото на 20 век, но се превръща в изключително влиятелна методология, която и до днес се ползва от театрални академии и школи по цял свят и има хиляди последователи. Тя е основополагаща както за сценичния реализъм, така и за психологическия. Неслучайно в образа на Станиславки, представен от ярките театрални режисьори, които участват във филма, откриваме личност, дълбоко развълнувана от идеята за човешкото същество.
Съвременният театър се основава на теориите на Станиславски, които той представя и в книга – „Работа на актьора над себе си“. Те са значими както за режисьорите, повлияни от неговата система, така и за тези, които правят смелия опит да избягат от нея. Да четеш Станиславки, да слушаш за него и да го гледаш обаче се оказва полезно и за всеки един човек, който не е професионално обвързан с театъра. Причината е много проста – той проповядва страст към живота и учи човек как да тълкува емоциите и чувствата си.
„Станиславски. Страст за живот“ е филм, направен със съвременен рефлекс върху образа на Станиславски, както като личност с богата биография и особености, така и като значима театрална и културна фигура, смята Асен Терзиев, селекционер на платформата „Световен театър в София“, в рамките на която тази вечер, 21 юли, от 19 часа в Дома на киното ще бъде прожектиран документалният разказ на руската режисьорка Юлия Бобкова.
Чуйте повече в звуковия файл.
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg