Във фоайето на Народния театър „Иван Вазов“ приятели, колеги и общественици на 26 август отдадоха последна почит на голямата актриса Виолета Бахчеванова, която почина на 86-годишна възраст.
Виолета Бахчеванова отдава 33 години от живота си на сцената на Народния театър "Иван Вазов".
Чуйте от Златния фонд на БНР какво споделя актрисата за себе си и за театъра.
"Родена съм на 22 март – Деня на пролетното равноденствие. Както тогава природата се захранва с енергия, така и аз просто преливам от нея. Дали тази енергия е най-доброто за актьорството, но тя ме прави трескава и неспокойна, винаги устремена, винаги бързаща към целта. Тя ме кара да готвя ролите си като за премиера още от първия ден.
Първите ми стъпки към театралното изкуство започнаха рано – със стихотворенията още във второ отделение, с първите срещи с работниците от софийските заводи, с първите детски пиеси, в които участвах с много жар. Истинското докосване обаче до актьорството бяха първите ми срещи със спектаклите на Младежкия театър, които през нощта още веднъж преживявах, споменавах в просъница реплики и имената на героите. А вече в 10-и клас в драматизацията "Чичо Томовата колиба", в ролята на квартеронката Елиза, разбрах, че има нещо неповторимо в магическата връзка между публика и сцена. Тази магия ме плени окончателно. За първи път усетих, че зрителите ме слушат и ми вярват.
Сладостната отрова на театъра безвъзвратно ме завладя. Той стана не възможност, а необходимост. Този творчески процес ми носи огромна радост. За мен театърът е необходимост, чрез която съществувам.
Да, театърът може без нас, просто ние не можем без него."
Поклон пред паметта ѝ.
Понякога неизбежният край на човешкия живот ни припомня за неща и събития, които неусетно сме заровили из недрата на паметта си. Както се беше случило с този брилянтен радиопортрет. „Животът, когато е зад нас, все пак представлява един коловоз...
По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация..
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света..
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното..
"Католиците в България XVII – XX" е изложба, посветена на делото на българските католици и приноса им в българската история. Проектът представя две експозиции, подготвени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Националния..
Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика със спектакъла "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Пиесата е написана още през пролетта на 1989 година, но, по думите на автора, никой не е смеел да я постави тогава...
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
Двудневна културна програма, посветена на народните обичаи – Кукеров ден и Сирни заговезни, организират в Поморие в първите дни на март. "От..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg