Нора Ампова е художник и визуален артист. В последната година живее в Женева със семейството си. Там тя създава всички произведения, които показва в България.
Защо не тръгва по стъпките на родителите си, известните трио “Спешен случай“, и не последва кариерата на брат си Влади Ампов Графа?
Нора Ампова е главен герой в “Нашият ден“.
“Рисуването при мен не е спирало и надделя над всичко. Не съм екстровертен тип човек, който да може да се раздава на сцена. Може би защото винаги съм имала примера пред себе си и интуитивно съм търсила да е нещо различно.
Благодарна съм на родителите ми, които са ни възпитали добре и са ни дали свобода да избираме.
Трябва ли визуалният артист да бъде космополит?
Не, има интернет, който ти дава достатъчно информация. Естествено, пътуването не може да бъде заменено с никаква виртуална реалност до този момент.
Сериозната работа на артистите е в главите им и не е толкова важно непрекъснато да се стремим да пътуваме физически.
Социална позиция
Не само артистът, а всеки едни човек би трябвало да има социална позиция. Също така би трябвало да може да я защити, но не на всяка цена. Ако нямаш адекватна позиция и не си подготвен, по някакъв начин въвлечен със сърцето си, по-добре е да нямаш или да я търсиш.
Преди 3-4 години направих изложба, която посветих на бежанците. Моят проект бяха щрауси, които асоциирах с човека, който иска да бяга от проблемите си, с нашите страхове и предразсъдъци. Тогава за първи път се осмелих да подходя толкова социално към конкретен проблем.
Нещата, които правя в последната една година, са коренно различни. Не са толкова конкретни. В момента съм се концентрирала върху живописта в класическата й форма.
Изложбата “Прагове и белези“ все още е част от Националните есенни изложби в Пловдив.
Не съм имала някаква конкретна цел, послание едно или две. Просто действах интуитивно в тази пандемична ситуация, в която се затворих още повече в себе си умишлено, за да изкарам всичко това, което е в мен и да го предам в картините. Има и философски момент, но той не е на всяка цена.
За мен е важно хората да намерят свой прочит и чувство. Опитала съм се да постигна едно чисто изкуство, картини, които лесно комуникират с хората.
Самотата
Самотата е важна, защото чрез нея можем да си отговорим на много въпроси. Тя води до отговорите, на които иначе нямаме смелост да стигнем. Опознавайки себе си, опознаваш и всичко останало. Всеки човек е една малка вселена.
Чуйте Нора Ампова в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен фестивал "Арт камп Дъбене" , както и директор на Общинската художествена галерия в Карлово. Минчева разказа, че макар пет години да изглеждат дълъг период, времето от първото издание на фестивала е..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg