„Заедно за възстановяване“ – Европейска седмица на регионите и градовете

От 11 до 12 октомври 2021 г. ще се проведе 19-ата Европейска седмица на регионите и градовете (#EURegionsWeek). Тази година тя е под мотото – „Заедно за възстановяване“.

Това е най-голямото събитие за регионални политика в Европейския съюз, по време на което градовете и регионите демонстрират способността си да създават растеж и работни места, да прилагат политиката на сближаване на Европейския съюз и да доказват значението на местното и регионалното ниво за доброто европейско управление.

Тази година Европейската седмица на регионите и градовете се провежда в контекста на постпандемичния период от Covid-19.

Пред какви основни предизвикателства са изправени те, коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР в Брюксел Ангелина Пискова:

“Според председателя на Комитета на регионите Апостолос Дзидзикостас, в тазгодишното издание участват над 12 хил. души, а над 1000 се предвижда да говорят в отделните панели, които са около 300.

Обяснението, както той го определя – финансите на много региони по време на пандемията са претърпели съкрушителен удар. Като пример той даде вариантите на коронавируса - Делта, довели до повишаването на регионалните и локални разходи със 125 млрд. евро, като същевременно са намалили приходите с 55 млрд.

Втори проблем – националните правителства игнорират в националните планове за възстановяване и развитие регионите и общините, което може да има сериозни последствия върху работата на тези нива.

"Средствата трябва да отидат там, където наистина са необходими", казва Дзидзикостас. В тази връзка той предлага възстановителните планове на регионалните и местните власти да бъдат интегрирани в националните и съответно да са в подкрепа на местния бизнес и на гражданите там.

За да защити тезата си, той цитира едно от последните проучвания сред живеещите в различни региони:

“65 на сто от тях са на мнение, че регионите, гражданите и селата нямат достатъчно влияние върху бъдещето на ЕС. 9 от 10 души смятат, че по-активното участие на поднационалните власти в процесите на вземане на решения в Общността ще подобрят демокрацията в нея. Би било непростима грешка, ако се игнорира този призив и това ще задълбочи пропастта между ЕС и нейните общини.“

Като спомена, че най-засегнатите в Европа са младежите и ниско квалифицираните работници, Дзидзикостас добави, че така се засилва рискът от създаването на поколение, изгубено от Covid.

"Сега се фокусираме върху преговорите по партньорските споразумения за дългосрочно възстановяване" – така еврокомисарят, отговарящ за сближаването и реформите Елиза Ферейра, определи непосредствената цел, която стои пред регионите.

Всъщност, те са сериозно разделени и по друг признак, макар и той да е в прерогативите на страните членки – процентът на ваксинирани, който отново разделя Източната на Западната част на ЕС и рискува да върне някои страни и региони от Източната, в т.ч. и България, в нов локдаун, което пък се отразява на възстановяването на тази част от Общността.

Иначе, инструментите, върху които ЕС трябва да стъпи за възстановяването от пандемията, са създадени и са действащи от миналата година. Такъв е REACT EU за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа.

За 4 месеца по него са одобрени 34,1 млрд. евро и изплатени 3,5 млрд. Финансирането на регионални проекти от ЕС има своето одобрение и сред гражданите – според “Евробарометър“, 80 на сто от анкетираните смятат, че те оказват положително влияние върху регионите.

Досега това е усетено по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се. 

В общия контекст на възстановяването основните теми на тазгодишната седмица са кохезията, зеленият и дигиталният преход, както и ангажирането на гражданите в тези процеси.

Става дума за различни на пръв поглед, но обединени взаимно въпроси, доколкото сближаването на регионите вече трябва да е в рамките на зеления и дигитален преход. Което означава, че подпомагането на по-слабо развитите региони ще става в контекста на Зеления пакт, предвиждащ орязване на вредните емисии с 55 на сто до 2030-а година и климатичен неутралитет до 2050-а, а именно чрез инвестиции в технологии, които спомагат за тези цели.

Създаването на Умните градове, което предполага използването на дигитални технологии за по-добра употреба на ресурсите, предполага два основни етапа.

Първият от тях е модернизирането на инфраструктурата, в чиято основа са електрическите системи, етапите от по-съвършени телекомуникации и мобилни системи.

Умните сгради са част от основите на тези градове, в които новите технологии ще помагат за използването на електрически транспорт, екологично рециклиране на отпадъците, по-широка ефективност на водопреносната мрежа, а трафикът, уличното осветление, сметосъбирането ще се контролират от изкуствен интелект.

Вторият етап е свързан с начина, по който тези градове ще се управляват, за да привличат инвестиции и да отбелязват растеж.

Тук идва мястото на техните лидери, които пък трябва да прилагат стратегии за устойчивост и където е необходимо, адаптация към променящия се климат. Това пък предполага сериозна реформа на тромавата администрация, която често се оказва най-голямата пречка пред иновациите.

Чуйте обобщението в звуковия файл.