Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо възхищение, дали сънят, сънуването и приспиването са толкова укорими, недостойни и безполезни дейности и състояния. Още в средновековните ръкописи сънят е благодатна почивка за уморените сетива и тела, за която християните се молят Богу. Същевременно твърде дълбокият сън не е препоръчителен, за да не пропусне човек утринната молитва, а задремването по време на служба е грях, към който подтиква самият дявол. Безсънието е тежко страдание, а ходенето насън, сомнамбулизмът, наречен „месечен зъл недъг“ заради свързването му с лунния цикъл, се приравнява с тежките телесни недъзи, за които страдалците търсят изцеление от Бога.
От най-стари времена сънят се свързва със смъртта. „Усъпение“ означава буквално заспиване, но и смърт и се утвърждава в богословската терминология като название за църковните празници, посветени на кончината на светци. Представянето на смъртта като заспиване, сън има корени още в архаичните вярвания, че страшните неща не бива да се назовават с истинските им имена, за да не бъдат призовани. Християнството добавя още едно основание за това – смъртта е временно състояние, което ще прекъсне с Второто пришествие, когато мъртвите ще възкръснат. Сънуването и сънищата могат да съдържат пророчества и божии напътствия и затова християнската традиция продължава езическата практика за „отглеждане на сънища“. Силата на съновиденията да напътстват и предсказват е родила многобройни съновници и други гадателни четива, популярни в средните векове, а и до днес, разказва доц. Ваня Мичева, специалистка по история на българския книжовен език.
Сънищата са благодатна материя за себепознание, вдъхновение и художествено пресъздаване за творци в различните жанрове на изкуството. Още древните мъдреци и поети са разсъждавали за произхода и пророческата сила на сънищата. Една част от стихосбирката си „Доказани теории, окончателни експерименти“, озаглавена „Сънищата обясняват всичко“ Йордан Ефтимов, поет, журналист и доцент в НБУ, посвещава на ярките си съновидения, които събира от години. В тях естествено се намесват древногръцките философи със спор за надеждността на дневните и нощните сънища, в който надделява Аристотел, според когото „трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения“.
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg