Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възхвала на съня

Снимка: pixabay

Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо възхищение, дали сънят, сънуването и приспиването са толкова укорими, недостойни и безполезни дейности и състояния. Още в средновековните ръкописи сънят е благодатна почивка за уморените сетива и тела, за която християните се молят Богу. Същевременно твърде дълбокият сън не е препоръчителен, за да не пропусне човек утринната молитва, а задремването по време на служба е грях, към който подтиква самият дявол. Безсънието е тежко страдание, а ходенето насън, сомнамбулизмът, наречен „месечен зъл недъг“ заради свързването му с лунния цикъл, се приравнява с тежките телесни недъзи, за които страдалците търсят изцеление от Бога. 

От най-стари времена сънят се свързва със смъртта. „Усъпение“ означава буквално заспиване, но и смърт и се утвърждава в богословската терминология като название за църковните празници, посветени на кончината на светци. Представянето на смъртта като заспиване, сън има корени още в архаичните вярвания, че страшните неща не бива да се назовават с истинските им имена, за да не бъдат призовани. Християнството добавя още едно основание за това – смъртта е временно състояние, което ще прекъсне с Второто пришествие, когато мъртвите ще възкръснат. Сънуването и сънищата могат да съдържат пророчества и божии напътствия и затова християнската традиция продължава езическата практика за „отглеждане на сънища“. Силата на съновиденията да напътстват и предсказват е родила многобройни съновници и други гадателни четива, популярни в средните векове, а и до днес, разказва доц. Ваня Мичева, специалистка по история на българския книжовен език.

Сънищата са благодатна материя за себепознание, вдъхновение и художествено пресъздаване за творци в различните жанрове на изкуството. Още древните мъдреци и поети са разсъждавали за произхода и пророческата сила на сънищата. Една част от стихосбирката си „Доказани теории, окончателни експерименти“, озаглавена „Сънищата обясняват всичко“ Йордан Ефтимов, поет, журналист и доцент в НБУ, посвещава на ярките си съновидения, които събира от години. В тях естествено се намесват древногръцките философи със спор за надеждността на дневните и нощните сънища, в който надделява Аристотел, според когото „трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35