Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Филли Ладжман: Не трябва да се боим от различните мнения

Филли Ладжман
Снимка: личен архив

Австралия и по-специално големите щатове, където живее основно населението преживя повече от 300 дни локдаун. Сега страната се отваря полека-лека. Как успяха и успяха ли австралийците да овладеят пандемията, разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Филли Ладжман, главен редактор на българската секция в „SBS“ в Австралия.

„От този месец, ноември, локдаунът приключи, започва постепенно отваряне на икономиката, започва постепенно отваряне на бизнесите. Хората тръгнаха на работа, маски носим само на закрито. Преди това беше изцяло задължително навсякъде, навън включително. Пътуванията бяха разрешени между щатите. Ние повече от шест месеца нямахме удоволствието да се възползваме от това да пътуваме от един щат в друг.

Как се приема идеята за ваксинирането в Австралия

„Австралия има много високи проценти на ваксиниране. В двата най-големи щата - Нови Южен Уелс и във Виктория, където са Сидни и Мелбърн, процентите са над 80, като крайната цел е да достигнем 95% до края на тази година. Специално във Виктория в момента имаме почти 92% ваксинирани. Но в другите австралийски щати положението е съвсем различно. Те почти нямаха случаи на КОВИД през последните шест месеца, но щатите остават изолирани от цялата друга Австралия точно с цел да не допуснат заразявания отвън. Така че в западна Австралия, южна Австралия, северните територии, процентът на ваксинираните там се колебае някъде около 60.

Много ми се иска да мога да Ви кажа, че високият процент ваксинирани е постигнат благодарение на това, че хората разбират нуждата от ваксиниране, и доброволно и по своя воля отиват да се ваксинират. Реално обаче нещата са различни. Просто правителството въведе задължителна ваксинация. Наложи мандат за ваксиниране по всички възможни начини. Първо, работодателите се включиха в акцията и наложиха на всички свои служители, независимо колко е голям бизнесът, за да ходят на работа, но даже когато работят от вкъщи, да бъдат ваксинирани. Така че хората, под заплахата от това да загубят работното си място, се ваксинираха. Освен това задължително се ваксинираха работещите на първа линия, в това число медицински работници, всички, които работят в домовете за възрастни хора, и разбира се, тези, които работят в сферата на образованието - учители и помощен персонал. На практика никой не може да бъде изключен да бъде ваксиниран, ако иска даже да отиде в библиотеката да си вземе книга, или просто да отиде на кино.“

Зелен сертификат

„В Австралия имаме КОВИД сертификат. Този сертификат тук се получава само срещу напълно завършен ваксинационен цикъл. Т.е., ако човек е преболедувал, тук това не се приема като уважителна причина и трябва въпреки това да бъде ваксиниран.“

Децата, родителите, ваксините и тестовете за училище

„В Австралия вече постепенно отварят училищата за достъп на учениците. Започнаха с най-малките, които вече ходят на училище. Но въпреки това, за всички деца над 12 годишна възраст се препоръчва да бъдат ваксинирани. Като тези над 16 годишна възраст са задължени да бъдат ваксинирани. Дискусията тук беше много бурна. Например дванадесетокласниците, за да могат да завършат училище, за да могат да отидат на изпит за матура, трябваше да бъдат ваксинирани. Така че голям процент от децата над 16 години са ваксинирани, а над 12 години - в момента върви много активна кампания за ваксиниране. Децата са ограничавани не от това да ходят на училище, ако не са ваксинирани, но са ограничавани да участват в училищни дейности като спортни състезания, посещения на празници и други такива мероприятия.

Родителите в болшинството случаи се примиряват с това изискване. Много от тях смятат, че децата трябва да бъдат ваксинирани, за да бъдат защитени. Но има, разбира се, една част, която е против ваксинирането. На фона на голямата част от родителите, това не е голям процент. И въпреки че те също протестират, също излизат, техният глас засега остава нечут от правителството.“

Медии и КОВИД

„Австралия зае много твърда позиция през всичките си възможни медии - че има само един начин за справяне с пандемията. Това са строгите мерки на локдаун и ваксините. Всички други мнения бяха заглушени и медийният плурализъм на практика загина в периода на КОВИД 19 в Австралия. Всичко, което можеше да се чуе и види по медиите беше свързано с една единствена позиция, и това беше позицията на правителството. Много хора смятаха, че това е недемократично, че са отнети възможностите на хората с друго мнение да се изкажат и да бъдат чути. Реално така се получи, за добро или за лошо. Резултатите са сериозни постижения в сферата на ваксинациите.

Но аз мисля, че не трябва да се боим от различните мнения, а трябва като журналисти и медии да намерим начин аргументирано, с факти и доводи, да ги оборим. Иначе е бягство от истината или от една конфронтация, която може да спечели много повече привърженици на правата теория отколкото да загуби от това.

Аз мисля, че няма нищо страшно две или повече противоречиви мнения да бъдат обсъдени, да бъдат дискутирани, и в тази дискусия да се роди истината за всеки, който слуша или гледа дискусията. Защото иначе става диктатура на мненията, ние предаваме един сдъвкан материал, една предварително сготвена информация без право на дискусия. А мисля, че това рано или късно дава негативни резултати и създава съмнения, създава недоверие и съпротива.

Но е и евтин успех да превърнеш една дискусия в сензация. Мисля, че това е донякъде и некомпетентност от страна на журналистите и резултатите могат да бъдат много негативни. Защото журналистът трябва да дирижира дискусията, а не просто да търси сензационност в това, което се случва.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Васил Киров

Бъдещето на работната сила: между "машините ще ни заменят" и "няма хора"

В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..

обновено на 07.01.25 в 13:46

Мравките – Малките хирурзи в природата

В  рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..

публикувано на 07.01.25 в 13:08
Иван Хиновски

Енергетиката у нас има нужда от нова стратегия и приоритет на малките общности

Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..

обновено на 07.01.25 в 13:05

Как ще се подкрепя българската общност в чужбина през новата година?

В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..

обновено на 07.01.25 в 12:09
Алис Русева

Празнична еуфория и завръщане към ежедневието

Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..

публикувано на 07.01.25 в 12:08