Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет "соц" и "комунистическо наследство", без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век.
Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди – като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например.
На базата на изследване, възложено от “Софияплан“ на екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, е изготвен йерархизиран списък на ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община.
Темата коментира в “Нашият ден“ Даяна Николова, архитект с профил „културно наследство“ в екипа на “Софияплан“ и координатор на проекта „Ново архитектурно наследство“:
“Нашата цел, като звено, занимаващо се със стратегическото и пространствено планиране на общината, беше да предприемем реални стъпки за дефиниране на образците от този слой, да му дадем плътност и да имаме малко по-ясно очертание на това – кое от периода след 1944 г. представлява ценност."
Темата коментира в “Нашият ден“ и гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.:
“Т.нар. "ново архитектурно наследство" всъщност попада в обсега на наследството от най-ново време, което дори като такова е дефинирано в Закона за културното наследство. И нашата инициатива се явява продължител на дългогодишни усилия – както професионални, експертни, така и граждански инициативи, които са в посока оценка, припознаване и по някакъв начин защита на определени образци и ключови сгради от този период.
Обществото реагира примерно при събарянето на сладкарница “Феята“, или на хотел “Сердика“, или на ресторант “Ропотамо“. В същото време много институции, експертни организации в годините са имали свои инициативи в тази посока. Например Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство с Международния европейски проект “Атриум“, който обхващаше архитектурата на тоталитарните режими от ХХ в. и други подобни активности."
“Ново архитектурно наследство“
"Инициативата беше стартирана преди около две години, именно във връзка с програмните документи и намерението на “Софияплан“ да разшири представата и обхвата на културното наследство и да го включи като поредния пласт в многообразния град, който те чрез много свои проекти и инициативи се опитват да дефинират и да въведат. Можем да сметнем, че стартът беше някъде малко преди пандемията, а в края на 2021 г. вече представяме официалните резултати.
Брой на архитектурните обекти със статут “културна ценност“
Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ:
“Все още не можем да отговорим на въпроса за броя на обектите, но сме по стъпките на този отговор. Самата инициатива вече се разпростира извън София, защото периодът е оставил следи не само в София, но и в цялата страна. Почти във всички градове всъщност сериозно е променена материалната среда в повечето от българските селища в този период.
Не всичко заслужава да бъде третирано като “културно наследство“, но с нашата работа целим да се опитаме да разсъждаваме по този въпрос и да правим предложения – кое от построеното през този период има качества да бъде причислено към архитектурните или урбанистични ценности в България."
Критериите
"Те трябва да бъдат такива, каквито са за останалото културно наследство. Когато излъчваме кандидати, ги анализираме и оценяваме със системата от национални критерии, която се прилага за всички останали обекти."
Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров – директор на НИНКН.
Начинът
"Има серия дейности, които могат да бъдат предприети, например като колегите, които се намесват в тях, се съобразят с качествата, които ще бъдат определени в резултат на тези проучвания, за да могат те да запазят своя архитектурен облик и специфика."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg