“Над 5% ръст е абсолютно постижима цел за българската икономика. Виждали сме както нашата съседка Румъния, така и Чехия, и Унгария да постигат и по-сериозни цифри. Смятам, че г-н Петков дори е пестелив в оценката си на това какво може да постигне България – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод първата реч на премиера Кирил Петков в Народното събрание, в която той зададе цел на растежа над 5%.
Икономическият растеж на една държавна е функция от три неща – капиталът, който влиза в нея, човешките ресурси, които работят за превръщането на този капитал в добавена стойност и технологиите, които подпомагат този процес.
В предизборната програма на ПП, а и в коалиционното споразумение, което създадохме с нашите партньори имаме много сериозна капиталова програма, която ще създаде голяма част от този растеж. Говорим за инфраструктура, която липсва от десетилетия у нас, която трябва да бъде изградена.
И допълнителният елемент, който ще даде растежа и това ще бъде устойчивият растеж за години напред, растежът, базиран на иновации и на умен бизнес, който се гради върху висок човешки капитал, върху нови технологии, привличането им от чужбина у нас и създаването на такива в самата България."
На 14 декември 2021 в София Тех Парк се проведе срещата Powers Summit, организирана от Фондация Webit и Атлантическия клуб в България. Какво поискаха предприемачите у нас?
“Те поискаха няколко много отчетливи неща. Първото нещо, с което ние вече се справяме от няколко години насам и то ще продължи да се ускорява, е достъпът до капитали. Не само благодарение на европейските програми, но и на зараждащото се разбиране в българските бюджетни институции, че инвестиции в технологии и наука са необходими.
В България постепенно достъпът до капитал за иновации и създаване на нови високотехнологични предприятия започва да е възможен за всички.
По-същественият аспект, в който изоставаме и предприемачите го подчертаха много дебело за хората във властта като мен и г-н Василев, които слушахме активно, е достъпът до човешки ресурси.
За щастие нещата, които предприемачите маркираха, бяха в едно с нашето разбиране за това какво е необходимо. Човешките ресурси и тяхната подготовка у нас сериозно изостават от това, което е необходимо, за да създаваме иновации на световно ниво.
В момента нито средните училища, нито българските университети са готови. Една от важните цели на Министерството на иновациите и растежа ще бъде активна колаборация с Министерството на образованието.
Друг аспект, който обсъдихме с предприемачите, е необходимостта от лесен механизъм за привличане на чужди кадри у нас – както в академичната сфера, така и в предприемаческата. Темата за “Синята карта на ЕС“ трябва да бъде ускорена, за да могат инженери и други висококвалифицирани кадри от чужбина лесно да получават работна виза за България."
Завръщане на висококвалифицирани българи от чужбина
"За щастие във високотехнологичния сектор заплатите вече се променят значително и започват да стават конкурентни на заплатите в Западна Европа.
Времето, в което България се предлагаше на света като място за нископлатени инженери, отдавна е отминало. Време е да станем място за инженери, които създават висока добавена стойност и интересни високотехнологични продукти.
Нашите топ инженери от чужбина ще започнат да се завръщат в България, която обичат, не само когато тя може да им предложи добре платени работни места, а и когато тя може да им предложи здравеопазване, което не ги кара да търсят такова в чужбина. Когато може да им предложи образование за децата им, което не ги кара да търсят частни уроци и училища. И преди всичко ред и законност, които не ги карат да се опасяват, че всеки един момент трябва да напуснат страната, тъй като някой иска да рекетира чичо им, леля им и техните бизнеси тук."
Нужна ли е промяна в Търговския закон
Стартиращите дружества имат специфика, която не е отразена в нашия закон – формата на акции, раздаването на опции, акции, които да бъдат осъществявани в бъдещ момент от служителите като форма на мотивация. Редица модерни форми на управление на компанията, които не съществуват в нашия Търговски закон и е време спешно да ги създадем, ако искаме повече стартиращи компании да се инкорпорират у нас, а не в чужбина.
Предприемачески дух в администрацията - възможно ли е?
Оптимист съм от това, което виждам вече в Министерски съвет. Не бих нарекъл атмосферата там предприемаческа, но е изключително колегиална и сътрудничеството е на много високо и динамично ниво. Надявам се този вирус на добрата и бърза работа заедно, която е основата на предприемаческия дух, да зарази нашата администрация и от Министерски съвет да успеем да пренесем това и в ресорните ни министерства.“
Чуйте Даниел Лорер в звуковия файл.

В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора е обявяването на победителите в конкурса "Сайт на годината" 2025 , организиран от Фондация за активно развитие на уеб. Експертът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс очертава ключовите промени,..
В навечерието на Международния ден за елиминиране на насилието над жените темата за домашното насилие все по-силно отеква в обществото. В рубриката "Темата на деня" Рая Раева – директор "Кампании и комуникации" в Български фонд за жените (БФЖ) – очерта реалността зад сухите числа. Тя разказа за дарителската кампания "Грижа на всяка цена" и сподели..
Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева . * Н а 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи,..
Киро Проданов отглежда странджански чай в родното си село Варовник в Странджа и успява да извоюва защитено наименование за произход за билката. Първото защитено наименование за произход от района на Странджа е мановият мед. Растението от рода Sideritis, родствено на мурсалския чай, което Киро Проданов успява да култивира, се сдобива със защитеното..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg