Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не обиждайте мозъка

Не, нямаме таен мозъчен запас, който чака да бъде отключен

Снимка: Рxhere

Твърдението, че използваме едва 10% от мозъка си, е един от най-устойчивите митове на нашето време.

Разбираемо е желанието ни да вярваме, че имаме скрит потенциал, който бихме могли да събудим и да използваме за велики дела, но, уви, науката е развенчала трайно този мит.

„Освен погрешно, това убеждение е и обидно към самия мозък – плод на многомилионна еволюция – казва Никола Кереков. И едва ли тези милиони години са минали с едничката цел да скрият потенциала ни от самите нас.

Със сигурност определени части от мозъка не са активи през цялото време, но простата аритметика показва, че всекидневно, от момента, в който станем от леглото, едни 13% са постоянно активни, за да можем да се движим, и да извършваме елементарни битови дейности и с това вече надхвърляме митичните 10%.

Освен от неврони/сивото вещество мозъкът е съставен и от връзки, да ги наречем окабеляване/бялото вещество. Факт е, че сивото вещество е около 10% и вероятно оттам тръгва митът – дал храна не само на попкултурата, но и на метода на сугестопедията.

Ако наистина използвахме 10% от мозъка си и знаехме кои са те, не би имало риск при поразяване в останалите 90 процента, а това не е така. Дори малки поражения върху мозъчната тъкан води до сериозни нарушения.

Магнитният резонанс показва, че по-голямата част от мозъка ни е активен през повечето време и в хода на деня ние натоварваме всички негови части.

До 20% от енергията, която използваме всекидневно, отива за мозъка - орган, който заема 2% от теглото ни.“

Чуйте още аргументи, доказващи, че това дали и как натоварваме мозъка си, е наша работа.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36