“Това, което виждаме глобално като доверие към бизнеса, е всъщност очакването бизнесът да поеме други функции на грижа за социалния интегритет, каквито той невинаги може да поема. Това е едно до известна степен опасно очакване“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР социологът Милена Якимова по повод резултатите от “Барометърът за Доверие на Edelman за 2021“, в които се дадоха “високи залози за бизнеса“:
“Голямата разлика между 90-те години и в момента е, че тогава бяхме опиянени от перспективата на демокрацията, сега сме в нея.
Доверие не е нещо психологически просто, доверието е моята готовност да оставя някакви важни за мен неща в “чужди ръце“. Да оставя здравето на някой си, без да се питам какво точно ще извърши. Доверието – това са мрежи между хора и институции.
В една демократична среда то става много по-важно, защото една демократична среда, цялата среда е много по-зависима от индивидуалните действия на всеки един от нас. Доверието е много по-нужно в демокрациите.
За да работи доверието, трябва да има някакъв социален контекст, този контекст е – прозрачността, стабилността и отчетността на институциите. В последното десетилетие има криза на тези понятия.
Корупцията е някакъв покварен вариант на доверието, ще се сговорим зад гърба на правилата. Виждаме проблема с доверието по отношението на ваксините, където “всеки сам си преценя“. Това е мотото на нашето недоверие.“
Властта
“В момента имаме нова политическа конфигурация във властта, която е пряк резултат от съпротивата на обществото срещу корупционния модел. Иначе има какво още да правим заедно като общество в името на това да създаваме демократичните принципи и да съблюдаваме отговорността на всички към правилата на съвместния живот.
В Народното събрание днес виждаме как една политическа партия с фашистки уклони си прави политически ПР със Зеления сертификат. Това е нещо, което изисква обществена санкция. Вярвам, че реакциите няма да закъснеят.
Част от спадането на доверието към правителствата е свързана именно с изтъняването на социалните системи и промяната на медийната среда, в която традиционните медии са принудени да се конкурират със социалните мрежи, а социалните мрежи се интересуват просто от кликове.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg