„Записки на блокадния човек“ е книга за Ленинградската блокада. Написана с дистанция не само в годините, но и от случилото се през тези 872 дни, през които авторката Лидия Гинзбург (1902 - 1990) не напуска града и записва. Но това не е точно мемоар.
Ето един отзив в сайта ru.bookmate.com за книгата, който обяснява точно за какво става дума: „Много важна книга за тези, които искат да разберат какво е блокада. Не в цифри или ужасяващи факти, а по същество: психически, психологически, културологични. Блокадата на Ленинград не може да бъде напълно преодоляна. Тя е останала с този град завинаги. За да разберете какво представляват репресиите, изгнанието, арестите и тоталитарната система, трябва да прочетете „Колимски разкази“, а за да разберете какво е блокада – „Записки на блокадния човек“.
Мемоарите на Лидия Гинсбург и нейните тетрадки от 20-те и 80-те години на ХХ в. излизат чак по време на Перестройката и все още не са публикувани изцяло. За първи път първата част от „Записки на блокадния човек“ са факт в сп. „Нева“ през 1984 г., а втората част излиза през 1991 г. след смъртта ѝ.
Руският писател Дмитрий Биков пише: „Лидия Гинсбург не се страхуваше да разкаже цялата истина за човека. Затова и нейните „Записки на блокадния човек“, с техния почти биологически реализъм, си остават най-страшният текст, писан някога за блокадата. „Беше уникален мислител. Не се страхуваше от нищо. Живя тежък живот в безумна страна и самотна старост, но имаше своята работа, както и невероятна, изумителна мъдрост. „Живях без хипнози“ – беше казала веднъж. Учеше своите читатели да бъдат свободни от страхове и лъжи. Победи не само ужаса на живота, но – доколкото ѝ бе възможно – и ужаса на смъртта.“
Книгата е в превод на Здравка Петрова, редактор е Иван Тотоманов, а художник – Милена Вълнарова.
Премиерата е на 27 януари 2022 г. в галерия "Кредо Бонум".
Чуйте Манол Пейков и Красимир Лозанов.
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg