Космическата епопея на „Джеймс Уеб“

Увлечени в новинарския поток, като че ли не обърнахме нужното внимание на момента, в който телескопът „Джеймс Уеб“ достигна окончателната си орбита в точката на Лагранж.

Във време, когато роботите прахосмукачки притежават повече изчислителна мощ от първите совалки на „Аполо“, „Джеймс Уеб“, най-голямата и най-сложна обсерватория, създавана досега от човек, „зае мястото си за паркиране“ и отвори и последното си огледало.

Соларният щит на телескопа с площ колкото на тенис игрище, беше сгънат, за да може да се събере „в багажника“ на ракетата „Ариана“ 5. Само той е имал над 350 point of failure – т.е. потенциални единични повреди, които биха спрели цялата система.

Щитът защитава телескопа „Джеймс Уеб“ от излъчванията, идващи от Земята, Луната и най-вече Слънцето, и се състои от 5 различни слоя, всеки от тях по-тънък от човешки косъм.

Телескопът е чувствителен в инфрачервения спектър, той ще е своеобразна машина на времето и ще търси светлина от първите формирани звезди и галактики преди 13,5 млрд. години.

По този начин астрономите ще получат нови данни за най-ранните моменти от развитието на Вселената и ще изследват най-отдалечените фази от космическата история.

Къде точно се намира в момента „Джеймс Уеб“ и кога да очакваме резултати от работата му – чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.

Снимката е на EPA/ESA