През ноември 1922 г. е открита гробницата на фараона Тутанкамон, а на 16 февруари следващата година се отваря погребалната камера и археологът-откривател, според запазените сведения, пръв вижда саркофага на владетеля.
Повече от година след отварянето мумията е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до нейното сериозното повреждане.
Какво е египтологията след откриването на Тутанкамон?
Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Емил Бузов, историк, археолог, египтолог и преподавател:
“Науките за древността винаги са били важни за човека. Ако не изучим миналото и не се поучим от историята, няма как да имаме бъдеще. Мога да кажа, че ХХI век ще бъде векът на археологията. Смятам, че големите открития в областта на археологията в следващите години ще бъдат именно в Древен Египет, което ще промени изцяло разбирането и знанието ни за тази култура.
Египтологията има много голямо бъдеще, което е свързано с целия Средиземноморски свят. През последните години се провеждат много археологически разкопки и много открития са на ръба да се случат. За другите древни култури знаем почти всичко най-важно, докато Египет тепърва ще се разкрива пред нас.“
Човекът в Древен Египет
“Изборът на име на дете е един от интересните моменти, обикновено се случва в една игра на думи между родителите. Те също са били обвързани с идеята да кръщават децата си на свои роднини.
Това, което ни показва историята на Древен Египет е, че човечеството не се движи в една възходяща линия постоянно, съществуват моменти на възход и на падения.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В рамките на предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху дивите животни. Сигналът бе подаден чрез публикация в социалните мрежи с многозначителното заглавие "За пиратките, фойерверките, празниците, хората и животните...". В навечерието на новата година екипът..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
