Нелепо изглежда на фона на войната и човешката трагедия в Украйна да се говори за поредната неаргументирана и ненавременна идея на Министерството на образованието и науката. Истината обаче е, че тя е само едно от проявленията на пълната откъснатост на „образователния Олимп“ от действителността. В момент, когато трябва да се вземат бързи и дори изпреварващи решения, свързани с обгрижването и интегрирането на децата, потърсили убежище у нас, имаме всички основания да се съмняваме в способността на институцията да реагира адекватно, камо ли да планира в перспектива.
Сюжетът с по-ранното начало на учебната година е един от ненавременните, необезпечени и съобщени на обществеността в последните месеци планове на министерството. Предишният беше за оценяването на добавената стойност в училищата. Въпросът кога да започва учебната година може да се постави след като се преценят всички аспекти и евентуални предимства или негативи на такава стъпка. В момента той само илюстрира драстичното разминаване на министерските идеи с очакванията на обществото за реална реформа в образованието. Формална мярка, която с нищо няма да подобри качеството на образованието – това е преобладаващото мнение на близо две хиляди родители, анкетирани от „Асоциация родители“. Необходима е същностна реформа на учебното съдържание, плана и методите, смятат родителите на деца от предучилищна възраст до 12 клас. 73% от тях категорично не одобряват мярката, ако към тях се добавят и „по-скоро“ неодобряващите, неодобрението достига 81%. Допитването не е представително, но резултатите категорично показват, че дневният ред на МОН не просто изостава, но и се разминава с реалните потребности на гражданите и в крайна сметка на държавата.
Разговор по темата в рубриката „Всичко за образованието“ с Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата, и Давид Кюранов от „Асоциация родители“.
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници. Фестивалът е сред най-големите научни събития в света и за всички, които искат да участват в дискусии..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас. Създателка и ръководителка на клуба е учителката по философия Диляна Филипова, която подбира и адаптира..
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да й гостувам...
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е единствено място в България, където се изучава физическа океанография и групата ни тук е една от..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..
Художниците Цветелина Русалиева и Илиян Рач о в откриха съвместна изложба в галерията Аrea Contesa Arte в сърцето на Рим, която продължава до 10 ноември..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
"Чумата" е весел разказ за сериозни неща в превод на Аглика Олтеан. Сценичната обработка и постановката са на Боил Банов, сценографията – на Юлияна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg