Нелепо изглежда на фона на войната и човешката трагедия в Украйна да се говори за поредната неаргументирана и ненавременна идея на Министерството на образованието и науката. Истината обаче е, че тя е само едно от проявленията на пълната откъснатост на „образователния Олимп“ от действителността. В момент, когато трябва да се вземат бързи и дори изпреварващи решения, свързани с обгрижването и интегрирането на децата, потърсили убежище у нас, имаме всички основания да се съмняваме в способността на институцията да реагира адекватно, камо ли да планира в перспектива.
Сюжетът с по-ранното начало на учебната година е един от ненавременните, необезпечени и съобщени на обществеността в последните месеци планове на министерството. Предишният беше за оценяването на добавената стойност в училищата. Въпросът кога да започва учебната година може да се постави след като се преценят всички аспекти и евентуални предимства или негативи на такава стъпка. В момента той само илюстрира драстичното разминаване на министерските идеи с очакванията на обществото за реална реформа в образованието. Формална мярка, която с нищо няма да подобри качеството на образованието – това е преобладаващото мнение на близо две хиляди родители, анкетирани от „Асоциация родители“. Необходима е същностна реформа на учебното съдържание, плана и методите, смятат родителите на деца от предучилищна възраст до 12 клас. 73% от тях категорично не одобряват мярката, ако към тях се добавят и „по-скоро“ неодобряващите, неодобрението достига 81%. Допитването не е представително, но резултатите категорично показват, че дневният ред на МОН не просто изостава, но и се разминава с реалните потребности на гражданите и в крайна сметка на държавата.
Разговор по темата в рубриката „Всичко за образованието“ с Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата, и Давид Кюранов от „Асоциация родители“.
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg