Преди дни изказване на депутата от "Продължаваме промяната" Искрен Митев доведе до нарастване на напрежението в пленарната зала на парламента с лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Заради последвалата суматоха и спречкване в пленарната зала между Костадинов и Митев председателстващият заседанието Кристиан Вигенин обяви 30-минутна почивка. Председателят на парламента Никола Минчев заяви, че случаят ще бъде разгледан на Председателски съвет и тогава ще се прецени какви мерки ще се вземат спрямо участниците в спречкването. Той определи като неприемливо подобно поведение: "Това е недопустимо, не може такова нещо да се случва в Народното събрание, категорично. И за двамата депутати… Предполагам, че ще има някакво наказание и за двамата, но нека да го обсъдим. Чак официално извинение от групата не ми се струва необходимо".
“Това не се състои само в дърпане на вратовръзки, има закани, неформално скупчване на определени групи депутати като войнстващи банди“, казва в “Нашият ден“ д-р Иван Иванов, политически психолог и преподавател във ВТУ, и посочва:
“От гледна точна на начина, по който са облечени депутатите, имаме къси панталони, скъсани дънки, шарени вратовръзки, за които стана ясно, че си ги подръпваме. В Английския парламент например имаме красив театър на диалога. Аз самият съм бил зам.-председател на парламента и винаги, когато съм водил заседание, съм се опитвал да давам възможност да се чува силата на аргументите, а не да битуват аргументите на силата, но нещо в България сякаш не се получава. При нас се получава нещо средно между читалищна самодейност и вяла интерпретация на Ганкиното кафене.
Това са народни представители, които не си дават сметка чия общност и чии интереси изразяват. В голяма степен ги обземат едни емоционални състояния – или на агресивна посредственост, или на свръхпасивност, без да си дават сметка, че първо, изразяват интереса на някакво териториални общности, и на второ място, предвид комисиите, в които са разпределени.“
Поведението в парламента
“От гледна точка на зачестилите поведенчески конфликти, мисля, че чисто ситуационно не само в България, а и в света, все повече политиката става емоция, вместо рационален дебат. Емоционалните избори сякаш тревожат хората, ако се върнем назад, в последните и предпоследните избори се появиха няколко движения, които бързо набраха скорост. Това са емоционални процеси на заразяване на гражданите, което води до обратния процес. Все повече популизмът взема връх. Гражданите започват да сменят изборите си често. Избирателите не са вече толкова граждани, колкото фенове, които правят емоционални избори.
Целият този процес води до това, че едни некомпетентни, безотговорни хора се появяват в парламента, тогава, когато самият парламент няма авторитет и в крайна сметка се появяват всички тези нелицеприятни сцени.“
Правилник в НС
“В Народното събрание имаме правилник за начина, по който можеш да влезеш в диалог, реплика, дуплика и т.н.
Както и в обществото имаме закони и норми, но едно е тяхното писане, съвсем друго – тяхното спазване, а трето – тяхното интерпретиране. Парламентът до голяма степен отразява това, което се случва в обществото – липса на уважение към законите и най-вече доверие един към друг, в случая говорим за липса на доверие към Народното събрание.
Става въпрос, първо, за уважение към институцията, което става все по-малко. Парламентът в момента има 8% одобрение, или 8% доверие. Това е процес, който според мен тръгва доста отдалеч, още от 1944 г., когато идва т.нар. "социалистически парламент", за който знаем как бяха избирани т.нар. "народни" представители – те бяха предварително посочвани. Не може да гледаме проблемите, само като проблем на отделната личност.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Все повече научни изследвания насочват вниманието към психичното здраве на жените след раждане и необходимостта от навременна и достъпна подкрепа. В предаването "Време за наука" бе представен иновативен проект – виртуален терапевт, създаден да помага на жени, страдащи от следродилна депресия. Една от създателките на платформата "Мамфидент",..
Софиянци често казват с ирония, че виждат какво дишат. Въпреки че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, столицата се намира в центъра на дебата не само заради голямата концентрация на население, но и поради значителното потребление на енергийни ресурси. Около 30% от целия използван газ в България отива за осигуряване на парно и топла..
Фондация "Ела и ти" за пета поредна година покани хора с увреждания да изкачат Черни връх, водени от силата на общността. "Панти, шейни, усмивки" – така наричат събитието, защото за тях следите в снега са белег на споделените емоции, а усмивките – знак, че си част от нещо по-голямо. С помощта на доброволци и планински спасители участниците успяха..
На 20 февруари 2025 г. във Висшето училище по финанси и застраховане (ВУЗФ) се проведе тържествената церемония по връчването на Годишните награди за образование по икономика в средните училища за 2024 г. Събитието, което се организира за втора поредна година, има за цел да отличи и признае успехите на ученици, учители и директори, доказали своите..
В днешния свят финансовата грамотност е съществено умение, което трябва да бъде интегрирано в образованието. В рубриката "Темата на деня" експерти обсъдиха как личните финанси могат да станат част от знанията, които българските ученици получават в училище, и как представители на бизнеса могат да допринесат с личния си опит. Гости в ефира на "Нашият..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg