Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

60% от медицинския пероснал в детските градини е в пенсионна възраст

Трябва ли за здрави деца да се грижат медицински сестри?

Снимка: Pixabay

По данни на Столична и други общини в страната, въпреки многобройните обяви за работа и повишаването на основната работна заплата, липсва интерес от страна на медицински специалисти за работа в яслени групи в детските градини.  

За децата до три години в яслена възраст по закон, написан преди десетки години, трябва да се грижи медицинска сестра, а в страната има остър недостиг именно на такива медицински специалисти. Това е причината 61% от медицинските сестри в детските градини да са над 60-годишна възраст.  Към февруари 2022 г. има 100 незаети щатни бройки за медицински сестри в яслените групи на детските градини и в кабинетите им. След завършилото обществено обсъждане предстои да бъдат приети промени в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. 

Антонина Кенова от организацията "За качествена и иновативна образователна система" споделя за "Нашият ден", че не е нужно да си медицинско лице, за да гледаш собственото си дете. Едва ли по света има държава, в която за здрави деца се грижи медицински персонал. 

"Мярката е кризисна и мястото на педагози, логопеди и психолози не е в яслените групи, но ние в момента няма какво друго да направим, преди да извършим една цялостна реформа, за да се разбере, кой трябва да се грижи за тези деца", допълва Кенова. 

Необходимо е с времето сестрите да се заменят от хора със съвсем нова специалност, като остане по една сестра на кабинет, както е в детските градини. Това обаче следва да стане постепенно, защото иначе няма да има кой да гледа децата, а за новата специалност следва да се напише програма, университетите да я припознаят и да я  развият. Крайно време е и да се въведе нова специалност "детегледач в яслена група", при която няма нужда от 4-годишно бакалавърско обучение. Навсякъде в Европа е така, обикновено обучението за детегледач в яслена група е 6 месеца", казва тя.

Пародоксално е, че деца с хронични заболявания и със специални образователни потребности са нежелани в детски заведения. Най-честите случаи са деца с алергии и диабет, за които медицинският персонал отказва да полага грижи, твърди Кенова. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Ето какво коментира Милка Василева – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи: "Въпрос на държавна политика е кой трябва да работи в яслите, детските градини и училищата. Ние от БАПЗГ твърдим, че там трябва да има достатъчен брой медицински специалисти. Независимо че в тези заведения отиват по правило здрави деца. Но в с случай на спешна нужда медицинското лице е това, което може да реагира адекватно." 

В България има ясен модел с дълга и ясна традиция. Детските медицински сестри имат своето място в детските заведения и те не само оказват здравно възпитание върху децата, като ги обучават на най-важните навици за тяхното здравно развитие, те изпълняват и различни учебни занимания под ръководството на педагога", казва тя. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43