Ако обичате да си правите автопортнетни снимки, днес имате повод за празник, защото 21 юни е Международният ден на селфито.
Селфито е снимка, при заснемането на която снимащият, понякога заедно с група хора, попада в кадъра, и е тясно обвързана с генерирането на основно съдържание в социалните мрежи.
Терминът влиза официално в Оксфордския речник през 2013 г. Първото селфи обаче е заснето още през 1839 г. от американеца Робърт Корнелиус.
“Важно е, когато човек избира, да прави каквото и да е, включително и селфи. Просто да е наясно със себе си – защо сега, защо в такъв момент, какво искам да покажа, как представям себе си, какво харесвам, какво не харесвам. Ако човек е осъзнат, за мен това е възможност, която да ме свърже повече с другите хора, ако не е осъзнат обаче, крие рискове“, казва в “Нашият ден“ психологът Светлана Велкова и допълва:
“Създава се една илюзия, че всичко е въпрос на избор – дали ще се харесам, или не. Гледам усмихнатите селфита на другите хора в социалните мрежи. Как това се отразява на мен самата, дали се замислям за собствения си живот. Тази илюзия може да е рискова, че другите хора са щастливи, а аз днес не съм и оттам да тръгне един вътрешен диалог, който няма да е много добронамерен към мен самата.“
“Възможно е селфито да изгражда фалшива представа за нас и състоянието ни. По-големият риск е как възприемам автопортретите на другите хора и какво си казвам за мен, за това как може да съществува човек като мен с другите хора в този свят. Въпрос на престиж е, ако моето селфи няма толкова лайкове, колкото тези на другите, това е едната линия. Другата е, колко добре изглеждат другите и колко интересен живот имат. Ако се опитвам през селфито да не призная, че има части от тялото, които не харесвам, това би било проблем“, посочва още Велкова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg