Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможна ли е свободата на избор в училищните програми

Снимка: БГНЕС

Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или иначе системата е консервативна, промени се постигат трудно, а големи такива граничат с невъзможното.

Само преди два месеца Министерството на образованието отново се насочи към темата и  разпространи анкета сред учители, която да установи кои са проблемите в училищната програма. В "Какво се случва" се дискутират евентуалните възможности при промените на училищните програми. Пламена Николова е директор на "Политики за децата" от Националната мрежа за децата.

"Когато се започва такъв процес, трябва да се види каква е неговата цел – какво всъщност искаме да постигнем. Да говорим само за опростяване – звучи толкова общо, че всеки разбира нещо различно. Първо, трябва да поставим въпроса какво изобщо се постига с учебните програми и с учебния материал, какви са стандартите и дали задължително един образователен стандарт се постига чрез няколко на брой текстове. 

Възможно ли е да се даде свобода и либерализация на избор на конкретното училище и учител? За нашата система свободата на учителя би била голяма революция, но ако нямаме добре подготвени учители, които да създават среда и причастност на децата към това, което учат, няма да имаме успеваемост. Под въпрос е обаче защо трябва да са толкова тежки програмите, след като българските деца се оказват на 15 години функционално неграмотни. Стандартът е зададен само с един път за постигане, а трябва да се отчитат различните интереси."

Людмил Попов, учител по български език и литература в СМГ, преподавател с над 20-годишен опит: "Ние сме тези, които всяка програма и стратегия трябва да превърнем в практика. Образователната цел би трябвало да бъде детето, всичките тези програми и умения имат един-единствен смисъл да направят човека успешен. Успешен не само като професионалист, но и като ценностна система."

Още от дискусията, посветена на промените в училищната програма, чуйте в "Какво се случва".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21