Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Децата – спасители на бъдещето

Мечтата на Човека паяк Иван Кристоф и българската реалност

Снимка: ivankristoff.com

Създаването на следващо поколение екстремни спасители или раждането на Спасителя на бъдещето е проект, по който българинът Иван Кристоф, известен като Човека паяк, работи от години. Днес 8-годишният син на Иван също е вдъхновение и коректив в името на мечтата.

"Всяко едно действие на възрастните се копира от малките", казва Иван Кристоф, който осъзнава отговорността си като пример за милиони малки търсачи на приключения. Новите технологии са в ръцете на съвременните деца и в защитена среда могат да работят за спасението, категоричен е смелият мъж, посветил живота си на спасяването в рискови ситуации.

Израснал като син на дипломат от кариерата, Иван се научава да търси пътища към другите и познава рисковете на конфликтите. Разработва своя стратегия за подготовка на ново поколение спасители, която представя пред световни експерти, включително и на световни изложения за безопасност и сигурност. На Dubai EXPO 2020 новаторската методология привлича за пореден път вниманието и на влиятелни лица на деня.

Първото нещо, за което заговаря катерачът, авиатор и спасител, след завръщането си в България от Канада, е за създаването на доброволческа спасителна организация. Сблъсква се с учудване и дори ирония, както и с мнения, че това е работа на държавата и тя е изградила своя монопол.

Когато става дума за спасяване в България, мисленето е старовремско, разочарован е Иван Кристоф. Желанието на Човека паяк е решенията по отношение на животоспасяването у нас да се взимат бързо, ефективно и всеки да бъде щастлив.

Преминавайки през различните етапи "опит-грешка“, Иван Кристоф залага единствено и само на работа с децата. 

Как и защо – чуйте още в звуковия файл.

Снимки – ivankristoff.com

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39