Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цикъл: Диктаторите на ХХ век в Европа

Епизод 2: Култура на жестокостта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 2: "Култура на жестокостта" представя и анализира периода на Втората световна война. Времето, в което Хитлер, Сталин и Мусолини не само задържат властта си, но и успяват да убедят масите, след преживения ужас на Първата световна война, "да тръгнат отново в битките на нова световна война и да умират с имената им на уста."

"Културата на жестокостта" наднича от всякъде – тя е по бойните полета на войната, тя е в речите на диктаторите, които "днес ни звучат агресивни, манипулативни и жестоки", но тогава са "били толкова непоколебими и убедителни, че са успявали да накарат хората да тръгнат след тях". "Културата на жестокостта“ е и в овладяването на обществата през следене, подслушване, терор и антисемитизъм. Страхът и насилието са ежедневие не само по фронтовете на войната, където "врагът е превръщан в нищожество, което трябва да бъде смачкано", но и в тила, където "на на обикновените хора се е гледало като на вещи". Историята на Жужана Сергенкова разкрива в епизода най-страшното лице на жестокостта и ни води в Аушвиц – един от терминалните лагери на Хитлер. Тя е четиринадесетгодишно момиче през 1943 година, когато попада там. Остава в него до края на войната...

За всичко това и още: за взаимоотношенията на Мусолини с Радио Ватикана, за "популистките обещания“ на диктаторите, за излъганите надежди и отнетите животи на милиони хора – слушайте в "Култура на жестокостта“, епизод 2 от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците“ на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин и континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

Записите с гласовете на Хитлер, Сталин, Гьобелс и Мусолини, както и ефектите от бомбардировки, са взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по съвременна военна и разузнавателна история, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК, и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

На 14 февруари отбелязваме Успение Кирилово

Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..

публикувано на 14.02.25 в 07:45

Модернистична Европа в артистична България

В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..

публикувано на 12.02.25 в 17:39

Познатият и непознат Алберт Коен

За БНР цялата 2025 година минава под знака на 90-ия му юбилей. С много паметни моменти е пълна историята на Радиото ни. Много са журналистите, оставили трайна следа със своето репортерско майсторство и присъствието си зад микрофона. И сред директорите му има такива, чиито имена се помнят поради приноса им в развитието на медията. Почти нищо,..

публикувано на 12.02.25 в 13:15
Доц. д-р Росен Люцканов

Ръководството за справяне със стреса на Робърт Саполски

"Ръководство за справяне със стреса или защо зебрите нямат язва" е една от знаковите книги на Робърт Саполски, невролог и приматолог, професор по биология, неврология и неврохирургия в Станфордския университет. Доц. Росен Люцканов представя книгата и основните идеи в работата на самия Саполски във "Време за наука". "Книгата е..

публикувано на 11.02.25 в 12:14
Катрин Димитрова, Антоанета Василева, Цвета Николова и Яна Алексиева (от ляво надясно)

Децата, интернет и изкуственият интелект

Европейският съюз и политиката на Европейската комисия, свързана с безопасния за децата интернет, отдавна е намерила израз в различни директиви. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата по същество е всеобхватен подход за гарантиране на защитата, уважението и овластяването на децата и младите хора онлайн. Със Закона за цифровите услуги бяха..

публикувано на 11.02.25 в 09:37