Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цикъл: Диктаторите на ХХ век в Европа

Епизод 2: Култура на жестокостта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 2: "Култура на жестокостта" представя и анализира периода на Втората световна война. Времето, в което Хитлер, Сталин и Мусолини не само задържат властта си, но и успяват да убедят масите, след преживения ужас на Първата световна война, "да тръгнат отново в битките на нова световна война и да умират с имената им на уста."

"Културата на жестокостта" наднича от всякъде – тя е по бойните полета на войната, тя е в речите на диктаторите, които "днес ни звучат агресивни, манипулативни и жестоки", но тогава са "били толкова непоколебими и убедителни, че са успявали да накарат хората да тръгнат след тях". "Културата на жестокостта“ е и в овладяването на обществата през следене, подслушване, терор и антисемитизъм. Страхът и насилието са ежедневие не само по фронтовете на войната, където "врагът е превръщан в нищожество, което трябва да бъде смачкано", но и в тила, където "на на обикновените хора се е гледало като на вещи". Историята на Жужана Сергенкова разкрива в епизода най-страшното лице на жестокостта и ни води в Аушвиц – един от терминалните лагери на Хитлер. Тя е четиринадесетгодишно момиче през 1943 година, когато попада там. Остава в него до края на войната...

За всичко това и още: за взаимоотношенията на Мусолини с Радио Ватикана, за "популистките обещания“ на диктаторите, за излъганите надежди и отнетите животи на милиони хора – слушайте в "Култура на жестокостта“, епизод 2 от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците“ на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин и континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

Записите с гласовете на Хитлер, Сталин, Гьобелс и Мусолини, както и ефектите от бомбардировки, са взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по съвременна военна и разузнавателна история, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК, и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20