Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цикъл: Диктаторите на ХХ век в Европа

Епизод 2: Култура на жестокостта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 2: "Култура на жестокостта" представя и анализира периода на Втората световна война. Времето, в което Хитлер, Сталин и Мусолини не само задържат властта си, но и успяват да убедят масите, след преживения ужас на Първата световна война, "да тръгнат отново в битките на нова световна война и да умират с имената им на уста."

"Културата на жестокостта" наднича от всякъде – тя е по бойните полета на войната, тя е в речите на диктаторите, които "днес ни звучат агресивни, манипулативни и жестоки", но тогава са "били толкова непоколебими и убедителни, че са успявали да накарат хората да тръгнат след тях". "Културата на жестокостта“ е и в овладяването на обществата през следене, подслушване, терор и антисемитизъм. Страхът и насилието са ежедневие не само по фронтовете на войната, където "врагът е превръщан в нищожество, което трябва да бъде смачкано", но и в тила, където "на на обикновените хора се е гледало като на вещи". Историята на Жужана Сергенкова разкрива в епизода най-страшното лице на жестокостта и ни води в Аушвиц – един от терминалните лагери на Хитлер. Тя е четиринадесетгодишно момиче през 1943 година, когато попада там. Остава в него до края на войната...

За всичко това и още: за взаимоотношенията на Мусолини с Радио Ватикана, за "популистките обещания“ на диктаторите, за излъганите надежди и отнетите животи на милиони хора – слушайте в "Култура на жестокостта“, епизод 2 от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците“ на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин и континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

Записите с гласовете на Хитлер, Сталин, Гьобелс и Мусолини, както и ефектите от бомбардировки, са взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по съвременна военна и разузнавателна история, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК, и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25