Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Калоян Константинов: Украинците са много мотивирани и самокритични хора

4
Снимка: личен архив

Преди дни той се завърна от Украйна. С кого се срещна, какво видя и научи за войната там, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Калоян Константинов, главен редактор на "КлинКлин" и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието".

Защо отидох там

Николета Атанасова и Калоян Константинов в студиото на предаването

"За мен важният въпрос е защо някой журналист не би отишъл в Украйна. Според мен, за да говори един човек подготвено по дадена тема, той трябва да е запознат с нея и да отиде на място, за да види какво се случва. Защото в българското интернет пространство е пълно с хора, които се изказват все едно имат докторат по проблемите на Украйна или Русия, а никога не са стъпвали нито в Украйна, нито в Русия. Най-малкото, което мога да направя, като човек и като журналист, е да отида там и да се опитам да предам истината или поне тази част от нея, която аз виждам.

Бях в Лвов, Киев, Чернигив, Буча, Ирпин, както и надолу на Юг, до самия фронт."

Как изглежда фронтът

"Фронтът е празен – изпразнен от хора, изпразнен от живот. Сякаш някой е взел някакви села и малки градчета и е щракнал с пръсти и всичко живо е изчезнало. Оставена е покъщнината в домовете, дори животните в дворовете. Сигурно някой се грижи за тях. Същевременно с това не всички хора са си тръгнали, макар че там има ежедневни бомбардировки. Местни жители, с които се срещнахме, разказваха, че те вече само по звука знаят за снаряда, който идва към тях дали  е изстрелян от артилерия, от ракетна установка тип касетъчни бомби и т.н. На едно от местата на 50-60 метра от нас избухна артилерийски снаряд, защото там цялата област е постоянно обстрелвана.

Докато говорехме с военните, те получиха обаждане по радиостанцията, тъй като там телефоните и интернетът са заглушени нарочно, та получиха обаждане по радиостанцията, че към нашата позиция идва руски дрон и веднага трябва да с махнем. Защото, ако ни засече, веднага ще последва артилерийски удар или ракетен обстрел по нашата позиция. Ние бяхме с три големи пикапа. Руснаците засичат с изкуствен интелект каква е големината на обектите, колко хора са в тях, как се движат. Затова ние много бързо се ометохме в три различни посоки.

Караме по един треторазреден, кален път със 100-150 километра в час и бягаме, а срещу нас местен жител по къси панталонки, потник и джапанки с едната ръка бута колело, а в другата държи поцинкована кофа и върви срещу нас в посоката на войната. Почувствах се като във филм на Кустурица – ние бягаме панически, а човекът сигурно отиваше да нахрани изоставените животни в някое село."

Различни възприятия

"Всяка вечер в Запорожието и в града със същото име се гасяха лампите – улично осветление, хотелски стаи, в домовете и хората се запердват, защото иначе руската авиация ще удари по тези места, където светят лампи. Като завият сирените, например в Киев постоянно вият сирените за противовъздушна тревога, и ти спираш и се вцепеняваш, и не знаеш какво да правиш, когато си чужденец. А местните вече сякаш не се притесняват. Просто ходят. Сякаш има някакво нормализиране, защото човешката психика просто е такава, че ако не се справяме с тези неща, няма да оцелеем. Това, разбира се, не означава, че на украинците им харесва да ги обстрелват с ракети, но човек намира начин да живее с това. Говорих с войници – и доброволци от чуждестранния легион, и от украинската армия, които казват: "Да, ужасно е да те бомбардират и умираш от страх, но минути след като това свърши и ти се смееш с твоите бойни другари, шегувате се, сядате да хапнете. Просто човешката психика е направена да оцелява."

Критики и балансиран поглед

"Украинските медии са под изключителен държавен контрол. Но чест им прави на украинците, че са много самокритични към собствената си позиция, политика и армия. Голяма част от тях са критични първо към Зеленски, макар че абсолютно всички казват: "Ние ще го подкрепяме до края, защото трябва да победим в тази война, която е абсолютно безумна."

Но те казват и друго: "Когато свърши войната, Зеленски трябва да си отиде, защото преди началото на войната той не беше добър президент, той не подготви страната за война, макар че имаше десетки предупреждения от чуждестранни разузнавателни служби година-две преди това. А Киев не се беше подготвил за войната въобще, буквално дни преди да започне не беше готов."

Украинците критикуват Зеленски и че е много обвързан с месни олигарси и според тях не е този герой, който се показва сега. Украинците казват: "Да, много се направи да се отделим от Русия, но не се направи достатъчно."

Най-голямата критика не идва от широката общественост, а от военните – и то от доброволци. Голяма част от тях, с които се срещнах, говорят анонимно, защото казват доста стряскащи неща. Визирам докладите на ООН и други международни организации за извършване на военни престъпления в Домбас преди началото на пълномащабната война. В армията им има наистина крайнодесни националистически фракции и не може да се каже каква е точната им бройка. Някой от войниците, с които разговарях, казаха: "Да, те са на наша страна, но не са по-добри от руснаците." По сведения на войниците, с които говорих, тази малка част крайнодесни фракции движи черния пазар на оръжия в Украйна. Всъщност Украйна винаги и преди войната е била един от най-големите черни пазари на оръжие в Европа. И има доклади на ЕС за това. А сега по време на войната, хора, с които се срещнах, казваха: "Ние нямаме хранителни дажби, нямаме патрони, а ако искаш да си купиш дарено от Запада оръжие, трябва да платиш на тези фракции, за да ти го дадат."

Подкрепям дълбоко каузата на украинците, подкрепям изцяло украинския народ, изцяло на тяхна страна съм, но за мен е важно да ги кажа тези неща, защото Украйна трябва да се справи с тях. От една страна, за да подобри шансовете си за победа във войната, защото всеки човек би трябвало да ги подкрепя в тази война, а от друга страна, заради руската пропаганда, която така или иначе използва тези недостатъци като оръжие."

Украинският народ

"Те са изключително мотивирани да оправят собствената си страна. Това е масово сред тях като нагласа. Дори и преди войната. Да, те имат своите огромни проблеми, корупционни най-вече, но те се стремят да издигнат държавата си до европейско ниво. Имат национална кауза, което ги движи. Нещо, което в България не съм го виждал от приемането ни в ЕС. След 2007-а, когато влязохме в ЕС, националната кауза на българите е – кради колкото можеш от еврофондовете и от всичко останало. Докато украинците имат силна национална кауза да си оправят държавата и това е лесно да се види дори по време на войната в градовете, които не са разрушени. Техните градове дори и сега изглеждат по-добре от българските – по-чисти, по-подредени, всичко е запазено. Киев след бомбардировките изглежда по-добре от София, дори и по време на война Киев е вибриращ от живот град. Да, има барикади, военните и торбите с пясък са навсякъде, но до 23 часа, когато е вечерният час в Киев, градът бръмчи като кошер."

Снимки – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Националната Априловска гимназия

"Взаимоучителният метод": Традиция с модерни приложения

На днешния 2 януари се навършват 190 години от тържественото откриване на Първото светско училище в България, основано в Габрово. Това значимо събитие в историята на българското образование е реализирано благодарение на Васил Априлов, като негов съвременен наследник днес е Априловската гимназия. От ръководството на училището обявиха, че ще..

обновено на 02.01.25 в 11:27
Манол Глишев

Фантастиката като прозорец към бъдещето: Размисли на Манол Глишев

Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как културата и литературата влияят върху формирането на личността и възгледите. Глишев споделя своите наблюдения за 2024 година, като я описва като противоречива – успешна в личен план, но на  фона на..

публикувано на 02.01.25 в 10:31

Моментът, който всички деца чакат: подаръкът с четири лапички

В днешния епизод ще се потопим в един радостен момент от живота на две деца – братче и сестриче, които за първи път получават дългоочаквания подарък – домашен любимец. Деца, които доскоро дори не са мечтали за подобен дар, защото майка им – педантична чистница, винаги е поставяла хигиената и реда над техните желания. Понякога обаче родителското..

обновено на 02.01.25 в 08:53

Импулсът в мен: Подаръците

Подаръците са символ на любов или приятелско отношение. Френският етнолог Марсел Мос проучва  практиката за размяна на дарове в архаичните общества. Прочутото му "Есе за подаръка" от 1925 година обяснява новогодишната "лудост за подаръци", която ни кара да прекарваме часове в мола. Мос установява, че по отношение на подаръците всеки от нас..

публикувано на 31.12.24 в 15:50

Националната служба за съвети в земеделието: 25 години доверие и подкрепа за фермерите

Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбелязва своята 25-годишнина с равносметка за успехите и предизвикателствата, които я превърнаха в надежден партньор на българските земеделски производители. В специалната рубрика "Темата на деня" доц. д-р Младен Младенов, изпълнителен директор на НССЗ и д-р Димитър Ванев, директор дирекция в..

обновено на 31.12.24 в 11:48