Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура.“
Епизод три: "Социалистически реализъм" представя и анализира времето на социализма на Изток отвъд Берлинската стена. След края на Втората световна война светът и Европа се опитват започнат века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. Появява се "социалистическия човек“, който живее в "медиен затвор“ и тотално откъснат от останалия свят. Звучат истории за репресии, за лагери, за Чернобил. И ако в предишния епизод разказвахме за "Културата на жестокостта“, то в този епизод жестокостта ще приеме още много лица, като: "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими от Варшавския договор държат в подчинение всички.
В епизода безценни са метафорите, с които събеседниците анализират изкуството в средата на ХХ век и през един портрет на Вълко Червенков илюстрират времената на "култа към личността“ и "обожествяването на вожда“. С усмивка и тъга се коментират българските филми за "голямото плюскане“ от седемдесетте години на ХХ век, в които изградените образи на еснафщината и безпардонността "вероятно са били единственият начин творците да покажат до какво са довели "идеите“ на социализма."
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва чат от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: „черноризците“ на Бенито Мусолини, „кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е „прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в „домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода прозвучават (като ефект) песен за Вълко Червенков, както и изказване на Димо Казасов (като министър на пропагандата), взети от ЗЛФ на БНР.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по военна и разузнавателна история, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство в София, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Колаж – Росица Михова
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg