"Коя съм аз и защо съм тук?" Всичко за 18-годишната София Симеонова започва от този въпрос. Питанията на личността ѝ я карат да потърси отговора не само в себе си, но и в другите, защото бързо разбира, че човек не е създаден да живее сам. Той винаги е в компания, макар понякога това да е собствената му стая.
За две години онлайн обучение именно стаята ѝ е най-добрият ѝ приятел. Докато е изолирана от социалния свят, като всички нас, подвластни на пандемията от коронавирус, София започва да се вглежда в отраженията си, запечатани в четирите стени, между които диша, храни се, учи и живее. Тогава осъзнава – най-ценното, което някой може да направи, е да подаде ръка към същността на другия. По свой начин.
Начинът на София е да отправи покана за разкритие на душата. "Стаята ти разхвърляна ли е?", пита тя, а след това влиза в нея с фотоапарата си. Колкото по-цветна, приказлива и най-вече разхвърляна е една стая, толкова по-любопитна е тя за София. Следвайки примера на американската фотографка Ейдриън Селинджър, заснела през 90-те години на миналия век разхвърляните стаи на младежи от САЩ, а и на цялата информация в медиите и киното по онова време, която разказва и показва колко подредени и добре облечени са младите хора в страната, 18-годишното момиче решава да отрази точно обратното – колко разхвърляно е в душите на младите хора в България. Така премахва поставените прегради и навлиза там, където връстниците ѝ намират убежище от онова, което не им харесва. Стаите на всички петнайсет човека, които София заснема, се оказват най-безопасното място, в което те могат едновременно да се скрият от света, но и да се разкрият пред него.
"Стаята в теб" е не просто изложба, която може да бъде разгледана в софийското "Уникредит студио" до 30 август, а социален експеримент, който показва колко обвързани сме със средата, която си изграждаме. Всеки цвят в стаята, всеки детайл, поставен в даден ъгъл, всеки плакат, постер или кадър, закачен на стената, говорят за това, което мълчи в нас. Често, колкото по-разхвърляно е вътре в нас – толкова по-подредено е в стаята ни. И обратното. Това показват всичките 32 кадъра на стаи, които София е заснела. Всяка с по два кадъра, като сред тях е и нейната лична, от която тръгва историята на стаите вътре в нас.
София признава, че когато за първи път вижда собствения си хабитат, окачен на стената в галерията, изпитала странно чувство. Фактът обаче, че е в компанията на петнайсетте притежатели на стаи, заснети от нея, я кара да затвърди за пореден път вярата си, че има мисия в този живот и тя се корени в това да навлиза надълбоко във вътрешния свят на околните и да им помага да го приемат какъвто е.
Това фотографско проучване доказва, че всеки от нас гради материалната действителност, в която живеем, а и че душата, която носим в себе си, винаги намира начин да каже "Здравей!" на тези отвън. Доказва и интереса на София към човешката природа. Младата фотографка има желание да надрасне този проект, като влезе в стаите на същите тези 18-годишни и след десет години. Надява се тогава стаите им да са различни. Особено на момчетата, които и сега представляват интерес за нея, защото при тях най-силно си личи изпадането в крайностите, от които човек се учи в живота.
Едно е сигурно – стаята на София съвсем скоро ще е друга, защото вече ще се ще се намира някъде във Франция, където младото момиче ще специализира психология.
Повече за вътрешния ѝ свят, който по един или друг начин се отразява в стаите на връстниците ѝ, чуйте от София Симеонова в звуковия файл.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg