"Коя съм аз и защо съм тук?" Всичко за 18-годишната София Симеонова започва от този въпрос. Питанията на личността ѝ я карат да потърси отговора не само в себе си, но и в другите, защото бързо разбира, че човек не е създаден да живее сам. Той винаги е в компания, макар понякога това да е собствената му стая.
За две години онлайн обучение именно стаята ѝ е най-добрият ѝ приятел. Докато е изолирана от социалния свят, като всички нас, подвластни на пандемията от коронавирус, София започва да се вглежда в отраженията си, запечатани в четирите стени, между които диша, храни се, учи и живее. Тогава осъзнава – най-ценното, което някой може да направи, е да подаде ръка към същността на другия. По свой начин.
Начинът на София е да отправи покана за разкритие на душата. "Стаята ти разхвърляна ли е?", пита тя, а след това влиза в нея с фотоапарата си. Колкото по-цветна, приказлива и най-вече разхвърляна е една стая, толкова по-любопитна е тя за София. Следвайки примера на американската фотографка Ейдриън Селинджър, заснела през 90-те години на миналия век разхвърляните стаи на младежи от САЩ, а и на цялата информация в медиите и киното по онова време, която разказва и показва колко подредени и добре облечени са младите хора в страната, 18-годишното момиче решава да отрази точно обратното – колко разхвърляно е в душите на младите хора в България. Така премахва поставените прегради и навлиза там, където връстниците ѝ намират убежище от онова, което не им харесва. Стаите на всички петнайсет човека, които София заснема, се оказват най-безопасното място, в което те могат едновременно да се скрият от света, но и да се разкрият пред него.
"Стаята в теб" е не просто изложба, която може да бъде разгледана в софийското "Уникредит студио" до 30 август, а социален експеримент, който показва колко обвързани сме със средата, която си изграждаме. Всеки цвят в стаята, всеки детайл, поставен в даден ъгъл, всеки плакат, постер или кадър, закачен на стената, говорят за това, което мълчи в нас. Често, колкото по-разхвърляно е вътре в нас – толкова по-подредено е в стаята ни. И обратното. Това показват всичките 32 кадъра на стаи, които София е заснела. Всяка с по два кадъра, като сред тях е и нейната лична, от която тръгва историята на стаите вътре в нас.
София признава, че когато за първи път вижда собствения си хабитат, окачен на стената в галерията, изпитала странно чувство. Фактът обаче, че е в компанията на петнайсетте притежатели на стаи, заснети от нея, я кара да затвърди за пореден път вярата си, че има мисия в този живот и тя се корени в това да навлиза надълбоко във вътрешния свят на околните и да им помага да го приемат какъвто е.
Това фотографско проучване доказва, че всеки от нас гради материалната действителност, в която живеем, а и че душата, която носим в себе си, винаги намира начин да каже "Здравей!" на тези отвън. Доказва и интереса на София към човешката природа. Младата фотографка има желание да надрасне този проект, като влезе в стаите на същите тези 18-годишни и след десет години. Надява се тогава стаите им да са различни. Особено на момчетата, които и сега представляват интерес за нея, защото при тях най-силно си личи изпадането в крайностите, от които човек се учи в живота.
Едно е сигурно – стаята на София съвсем скоро ще е друга, защото вече ще се ще се намира някъде във Франция, където младото момиче ще специализира психология.
Повече за вътрешния ѝ свят, който по един или друг начин се отразява в стаите на връстниците ѝ, чуйте от София Симеонова в звуковия файл.
Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..
Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
За Ваньо Стоилов, кореспондент на в. "24 часа" от Стара Загора, това е трета поредна книга. Този път историите му препращат и към популярното предаване на БНР "Спорт и музика", но и към дейци на културата: ранни спомени за Елисавета Багряна, памет за Маргарита Димитрова, поглед отблизо към Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Ваня Цветкова, Емил..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg