Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Роклята – втората кожа на жената

Сборникът с разкази "Делфийската рокля“ е дебютната книга на Димана Симеонова. През 2019 г. тя е сред дипломантите по творческо писане в курса по проза на Творческа академия "Заешка дупка" с лектори Здравка Евтимова и Владимир Зарев.

Авторката  прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята – втората кожа на жената. Както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана Симеонова съблича тайна след тайна, издърпва шевовете на миналото и прекроява реалността, докато накрая не остане жената, като най-голямото произведение на изкуството.

В книгата някои ще срещнат много различни жени, други – само една, но всички разкази напомнят, че жената облича роклята, а не роклята – жената.

Италианският дизайнер Мариано Фортуни  през 1907 г. създава и патентова технология за плисиране на коприна, която и до ден-днешен носи неговото име. 

От тази плисирана тъкан той създава най-известните си рокли, наречени Delphos, които се превръщат в най-легендарните в историята на модата. Това са рокли-хитони в гръцки стил, които били истинска революция за времето си. На фона на стегнатите в корсети жени с рокли плътно по тялото, произведенията на Фортуни били удобни, леки и елегантни. 

Негови клиентки били Сара Бернар и Айседора Дънкан, заради които роклите Delphos станали символ на свободните жени със собствен стил и за всяка дама в Европа било задължително да има такава дреха в гардероба си. Все още никой не може да направи неговата плисирана естествена коприна и всички такива рокли, които звездите носят в наше време, са оригинали на Фортуни от преди повече от век. 

Делфийската рокля е призната за една от знаковите рокли в модата и не е загубила актуалност и до днес, освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи. 


По публикацията работи: Наталия Маева
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10