"Българинът трябва да спре да се самосъжалява, просто да събуди отново паметта си и да носи с гордост това, което е видял, докато е бил дете и тийнейджър", твърди Валери Йорданов. Неговата дебютна книга "Гризачи" беше представена за първи път на читателите в рамките на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония". Основата ѝ се крепи именно на умението ни да пазим спомена за тези преди нас и за техния път в живота, тяхното "биване".
Валери е дълбоко свързан с костите на предците си и това е един от мотивите му да напише сборника с разкази от дядовци и внучета.
"Корените са много важни, за да можем да бъдем себе си, да ги помним и да ги възпитаваме в децата си", казва той. "Гризачи" въобще не е някакъв амбициозен опит да дам философии и насоки, моята идея беше децата ми, като я прочетат, да знаят кой е прадядо им от една проста случка. Или чичото на дядо им, или някой друг от фамилията. А пък историите се покриват с много животи, което ме радва, и затова мисля, че ще са любопитни на хората."
Според актьора сборникът с "незаснети разкази" преди всичко ще събуди фантазията на читателите.
"Това са картини от моя живот, обаче когато една книга е добра, един разказ е добър – ако е добър, читателят, докато го чете, го снима сам. Със своята визия, със своите цветове, усещане, мирис, вкус и всичко останало. И ако това нещо им повлияе по този начин, значи наистина си е заслужавало да го пиша този разказ. Ако не успее – значи трябва да се уча още да пиша."
"Гризачи" е книга, написана в пандемично време, която припомня, че не трябва да забравяме да наблюдаваме какво се случва около нас и в никакъв случай не бива да се вторачваме в себе си.
За Валери Йорданов суетата е едно от най-лошите заболявания на обществото, а най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на чуждите.
"Когато ти имаш чужди, вече почвам да се съмнявам, че близките са ти близки и че ти самият разбираш защо си тук и какво се опитваш да докажеш... В "Гризачи" е много интересно, че героите – това са истински случаи на мои предци, те не подценяват. При тях няма неуважение, там има несъгласие", подчертава той.
Валери Йорданов е познат като актьор, режисьор и сценарист, като хъш и ученик на Мастъра. От Стефан Данаилов той знае какво е вяра в себе си и как да я подхранва. Другите му учители са улицата и планината.
"На улицата ти срещаш всякакви хора и там всяка излишна суетност в даден момент бива наказана, по един или друг начин. Дори човек да е успял, той в един момент се чувства самотен. В планината разбираш колко си малък и земен, ако имаш акъл. Ако нямаш – тя може да те погуби. Те, събрани заедно, те лишават от суета и от излишните думи, излишните прилагателни, с които да се дообясниш на всички останали какво чувстваш. Просто те правят по-конкретен, което е нещо важно."
Валери Йорданов желае приятно четене на своите читатели и искрено би се зарадвал, ако са несъгласни с "Гризачите", защото това би означавало, че и те имат своите ярки примери в живота. Той е на мнение, че в дни като днешните понякога забравяме, особено младите, що е то чест, достойнство, уважение и дълг, но има причина и за това.
"Не искам да твърдя, че подценявам днешните младежи и деца, просто начина, по който животът се стоварва в момента върху тях – липсата на село, на земя, на ежедневно забележимите ценности, а не тези, които им се набиват от медии, интернет, компютри, от приятели и модерност – тази липса ги обърква много и те неминуемо започват да се давят в нея. Затова си мисля, че трябва да се опитаме, "Поне опитах" – една любима моя реплика на Мак Мърфи от "Полет над кукувиче гнездо".
Трябва да се опитаме да помним – усещанията, връзката помежду ни, между поколенията – и да не забравяме каква следа оставаме след себе си. От тези мисли започва и разговорът с Валери Йорданов в звуковия файл.
Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..
Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
За Ваньо Стоилов, кореспондент на в. "24 часа" от Стара Загора, това е трета поредна книга. Този път историите му препращат и към популярното предаване на БНР "Спорт и музика", но и към дейци на културата: ранни спомени за Елисавета Багряна, памет за Маргарита Димитрова, поглед отблизо към Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Ваня Цветкова, Емил..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg