Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на България и в знак на признателност към руските освободители, е взето още на 14 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание. Храм-паметникът "Св.Александър Невски" в София е изграден в периода от 1882 г. до 1912 г. и през 1955 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е катедрален храм на българския патриарх. В този храм могат да влязат около 5000 богомолци. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи.
Камбанарията се извисява на повече от 50 метра височина и е мястото, на което са разположени 12 камбани с общо тегло 23 тона. Камбаните са изработени в Москва и са дарени през 1911 година. Първият звън на тези камбани отеква на 13 март през 1913 г., за да извести падането на Одринската крепост.
Вътрешността на църквата е разделена на три части. Нартекс с два параклиса, централна част и олтар с три престола. Стените са изписани от руски и български художници. В полукупола над олтара са изобразени "Богоявление", "Рождество Христово" и "Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка.
Цели 42 години след полагането на основния камък настъпва най-тържественият ден в историята на Светата Обител – нейното освещаване. За извършване на ритуала са определени три дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. Министерският съвет постановява на тези дати държавните учреждения да не работят преди пладне, столичното градоначалство моли софийските търговци, заведенията и т.н. да затворят магазините си и да ги украсят подобаващо.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
На 15 август 2022 г. си отиде Мария Зъбова, звънарката, която толкова тясно свърза душата си с храма. Една жена достойна за почит. Тя умееше да изтръгваше божествената мелодия от всички камбани в храма, включително най-голямата - 12-тонната.
Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва Френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив преди 9 септември 1944 година. Започва да работи като учителка по математика. Но от едно от училищата я уволняват заради донос, че посещавала църква.
"Златният фонд" на БНР пази интервю на журналистката Николета Атанасова с Мария Зъбова, правено преди 10 години. Ето какво споделя звънарката в него: "Тези камбани имат една особена сплав, която е много звънкова. Но при тези сто години, които са минали, те вече са си загубили много от чара, защото корозията е голяма. И аз настоявам да ги почистят с ултразвук, за да се чуе хубавия звук. Най-голямата камбана е 12 тона с розетката, а самият й език 780 кг. С усилие се задвижва, дори може да повлече човек. До Своге се е чувала някога голямата камбана. Другата е шест тона. Тя е с език 280 кг., а другата е три тона, другата е тон и половина“.
220 стъпала водят към камбанарията на патриаршеската катедрала "Св.Александър Невски". В "Нашият ден" журналистката Николета Атанасова припомня: "Когато слушах нейния глас отново си представях какво си представят когато чуват този глас, който е твърд, приглушен и той няма нищо общо по начина по който изглеждаше. Една мъничка жена с много усмихнати сини очи. Когато я видях, тя ме изгледа изпитателно, дали съм сериозна в отношението си към всичко, което тя ще ми каже. Тя приемаше много лично това, което правеше".
Да видиш тази малка жена под огромните камбани и произвежда звук и мелодия, за мен беше зашеметяващо, спомня си журналистката. И допълва „изправи се, сложи едни ръкавици и наушници. Това малко и сухо тяло на тази жена, изведнъж доби невероятна сила. С едната ръка тя задаваше темпото, а с другата ръка движеше камбаните. С краката си управляваше едни малки камбанки, които изграждали мелодията".
Снимки: Ани Петрова
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg