Историята на Мария Зъбова - жената, която биеше камбанита на "Св. Александър Невски"

Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на България и в знак на признателност към руските освободители, е взето още на 14 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание. Храм-паметникът "Св.Александър Невски" в София е изграден в периода от 1882 г. до 1912 г. и през 1955 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е катедрален храм на българския патриарх. В този храм могат да влязат около 5000 богомолци. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи.

Камбанарията  се извисява на повече от 50 метра височина и е мястото, на което са разположени 12 камбани с общо тегло 23 тона. Камбаните са изработени в Москва и са дарени през 1911 година. Първият звън на тези камбани отеква на 13 март през 1913 г., за да  извести падането на Одринската крепост. 

Вътрешността на църквата е разделена на три части. Нартекс с два параклиса, централна част и  олтар с три престола. Стените са изписани от руски и български художници. В полукупола над олтара са изобразени "Богоявление", "Рождество Христово" и "Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка.

Цели 42 години след полагането на основния камък настъпва най-тържественият ден в историята на Светата Обител – нейното освещаване. За извършване на ритуала са определени три дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. Министерският съвет постановява на тези дати държавните учреждения да не работят преди пладне, столичното градоначалство моли софийските търговци, заведенията и т.н. да затворят магазините си и да ги украсят подобаващо.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

На 15 август 2022 г. си отиде Мария Зъбова, звънарката, която толкова тясно свърза душата си с храма. Една жена достойна за почит. Тя умееше да изтръгваше божествената мелодия от всички камбани в храма, включително най-голямата - 12-тонната.

Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва Френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив преди 9 септември 1944 година. Започва да работи като учителка по математика. Но от едно от училищата я уволняват заради донос, че посещавала църква.

"Златният фонд" на БНР пази интервю на журналистката Николета Атанасова с Мария Зъбова, правено преди 10 години. Ето какво споделя звънарката в него: "Тези камбани имат една особена сплав, която е много звънкова. Но при тези сто години, които са минали, те вече са си загубили много от чара, защото корозията е голяма. И аз настоявам да ги почистят с ултразвук, за да се чуе хубавия звук.  Най-голямата камбана е 12 тона с розетката, а самият й език 780 кг. С усилие се задвижва, дори може да повлече човек.  До Своге се е чувала някога голямата камбана. Другата е  шест тона. Тя е с език 280 кг., а другата е три тона, другата е тон и половина“.

220 стъпала водят към камбанарията на патриаршеската катедрала "Св.Александър Невски". В "Нашият ден" журналистката Николета Атанасова припомня: "Когато слушах нейния глас отново си представях какво си представят когато чуват този глас, който е твърд, приглушен и той няма нищо общо по начина по който изглеждаше. Една мъничка жена с много усмихнати сини очи. Когато я видях, тя ме изгледа изпитателно, дали съм сериозна в отношението си към всичко, което тя ще ми каже. Тя приемаше много лично това, което правеше".

Да видиш тази малка жена под огромните камбани и произвежда звук и мелодия, за мен беше зашеметяващо, спомня си журналистката. И допълва „изправи се, сложи едни ръкавици и наушници. Това малко и сухо  тяло на тази жена, изведнъж доби невероятна сила.  С едната ръка тя задаваше темпото, а с другата ръка движеше камбаните. С краката си управляваше едни малки камбанки, които изграждали мелодията".

Снимки: Ани Петрова