Визуален артист, писател на игри и учен в областта на данните обсъждат изкуствения интелект, машинното обучение и визуалните изкуства.
Изкуственият интелект (ИИ) се използва в много различни области, включително в изкуството и дизайна.
ИИ се използва в различни области, за да дава представа за поведението на потребителите и да дава препоръки въз основа на данните. Например алгоритъмът за прогнозно търсене на Google използва данни за минали потребители, за да предвиди какво ще напише потребителят след това в лентата за търсене. Netflix използва данни за минали потребители, за да препоръча какъв филм може да иска да види следващия потребител, като по този начин го привързва към платформата и увеличава времето за гледане. Facebook използва минали данни на потребителите, за да дава автоматично предложения за маркиране на вашите приятели въз основа на чертите на лицето в техните изображения. ИИ се използва навсякъде от големите организации, за да улесни живота на крайния потребител. Употребите на изкуствения интелект най-общо биха попаднали в категорията за обработка на данни, която включва следното:
Отговор: Изкуственият интелект се използва в различни отрасли в световен мащаб. Някои от отраслите, които са навлезли дълбоко в областта на изкуствения интелект, за да намерят нови приложения, са електронната търговия, търговията на дребно, сигурността и наблюдението. Спортни анализи, производство и производство, автомобилостроене и др.
Машинното обучение се използва все повече в света на изкуството.
Което поражда следващия въпрос: добро нещо ли е това? А дали всеки нов инструмент в изкуството е нещо добро? От една страна, той може да направи традиционната версия на творчеството по-малко популярна. В икономиката това се нарича творческо разрушение, при което нов инструмент или техника унищожава използването на по-стария. Но от друга страна, и от това следва, че единственият начин, по който можем да се движим напред, е като възприемаме новото. И тук изкуственият интелект е нещо ново. Затова и тази техника никога няма да заличи напълно други, по-традиционни форми на творчество. Просто няма толкова много специалисти по данни (въпреки това, което може да изглежда понякога).
"Мястото, на което мога да си представя, че машинното обучение работи за един художник, би било не в развиването на независима субективност, като написването на стихотворение или създаването на изображение, а всъщност в запълването на пропуски, които са свързани с труда, като начина, по който работи Photoshop с различните инструменти, които можете да използвате."
Науката за данните се използва, за да помогне на художниците да вземат по-добри решения.
Науката за данните е свързана с използването на данни, за да се създаде възможно най-голямо въздействие за вашата компания. Въздействието може да бъде под формата на множество неща. Може да бъде под формата на прозрения за гледането на аудиторията, която Netflix минира, за да създаде оригинален сериал, или под формата на препоръки за видеоклипове за YouTube. Сега, за да направите тези неща, трябва да направите сложни Модели, да напишете код и да използвате инструменти за визуализация на данни.
Свързвам науката за данните с обичайните за вас индустриални области – финанси, маркетинг, здравеопазване и др. Но наука за данните за творческа работа, като например изкуство, писане, музика или дори дебатиране? Това звучи твърде футуристично, за да е актуално за учените, занимаващи се с данни в момента.
* Текстът и изображението към публикацията са генерирани от алгоритъм на базата на едни и същи ключови думи. В последствие текстът е преведен посредством инструмент за машинен превод и е публикуван без редакция.
Разговорът с Андрей Тагарев, Красимир Терзиев и Емануил Томов е осъществен без дигитална намеса и може да бъде чут в звуковия файл.
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
В рубриката "Темата на деня" на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..
Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература". Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..
Продължава националното турне на Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов във формата "Музикална магия 2". Кулминацията предстои на 6 октомври в зала "България". За дестинациите, които предстоят, и срещите с публиката по време на успешното класическо турне – разказва маестро Камджалов пред редактора Нина Цанева:
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg