Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

доц. Красимира Христова:

Как да избегнем риска от сърдечно-съдови заболявания?

Доц. Красимира Христова, кардиолог
Снимка: личен архив

Необратими фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания са фамилната обремененост, полът и напредналата възраст. Друга причина, която кара сърцето да боледува, е съвременния свят и въздухът, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчно стресов факторводещ до инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност.

Към обратимите фактори на сърдечно-съдовите заболявания спадат тютюнопушенето, липидните нарушения, затлъстяването – особено когато е  свързано с голяма коремна обиколка, високото кръвно налягане, липсата на физическа активност, високото кръвно налягане и диабет, както и психологическият стрес. Повечето от обратимите фактори се повлияват от начина на хранене, по този начин може да се намали съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.

"Мъжът и жената са еднакво изложени на сърдечно-съдов риск. Особено при жени над 35 години. Това, от една страна, е свързано с настъпилата индустриализация, социалния начин на живот, който променя начина на стрес, на комуникация между различните популации, и най-вече влизането на друга рискова среда, като тютюнопушене, приемане на допълнителни вещества, които увреждат по един или друг начин сърцето  и коронарните съдове. Нездравословният начин на хранене отключва развитието на дислипидемия, наднормено тегло, което също води до увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания", посочва в "Нашият ден" доц. д-р Красимира Христова, кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика.

През последните години се следи индексът на телесната маса, който служи за определяне на нормалното здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване или недохранване, допълва кардиологът.

За да работи пълноценно сърцето, е необходимо придържане към средиземноморската диета, която има ясно изразен антисклеротичен ефект. Този хранителен режим е богат на плодове, зеленчуци , ядки, риба и морски продукти. При невъзможност за занимания с физически упражнения, всекидневно трябва да се изминават между 5000 и 6000 крачки, което означава от 3 км до 5 км, посочва доц. д-р Христова.

Целия разговор с доц. д-р Красимира Христова можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15