Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тема с продължение

Д-р Антоанета Тончева: Не бива в европейска България пациенти да умират заради глад

Кога НЗОК ще започне пълното реинбурсиране на ентералното хранене?

Снимка: @pixabay

Световната седмица за информираност за състоянието малнутриция или недохранване поради медицински причини стартира на 7 ноември със среща в Министерството на здравеопазването. Тогава се проведе поредното заседание на работната група, която работи по проблемите за обезпечаване на ендералните храни за нуждаещи се пациенти.

В три поредни издания "Нашият ден" представя исканията на неправителствения сектор, част от който присъства в тази работна група към МЗ и който е представляван от Антоанета Иванова от Фондация "Национална мрежа за децата", Аделина Банакиева и д-р Антоанета Тончева – представители на Сдружение "Мостове".  

До месец МЗ трябва да разполага с информация за кои заболявания е необходимо обезпечаване на ентерални храни за пациенти с критично ниско тегло, които да бъдат заплащани от НЗОК. 

"Нашите искания са подкрепени от практикуващи медицински специалисти, които обгрижват пациенти със състоянието малнутриция или казано на прост език – недохранване, и пациенти с критично ниско тегло. Настояваме трите кода, които обхващат това специфично състояние, да могат да бъдат добавени към вече съществуващите диагнози. Или ако човек няма диагноза, защото има и такива случаи, в крайна сметка първо се проверява малнутрицията, а после се тръгва по диагностичната пътека, за да се установи какво всъщност я причинява, за да може да се добави като самостоятелна диагноза, т.е. като самостоятелен код. Когато това стане факт, тогава ще бъде възможно да се кандидатства към НЗОК за реинбурсация на такива специални медицински храни", споделя д-р Антоанета Тончева, доктор по генетика и молекулярна биология, част от екипа на Университетската болница в Регенсбург, Германия.

Според нея здравните власти прехвърлят топката помежду си и въпреки че сред тях има хора, които имат желание да свършат по най-добрия възможен начин работата, техните административни механизми са тромави. Върви се по пътя най-сетне да се изискат становища от експертните медицински съвети на здравното министерство. 

И допълва, че НЗОК са изискали посочването на конкретни диагнози, към които малнутрицията да бъде добавена. Но има случаи, когато човек няма диагноза – дали се касае за рядко заболяване, или просто все още не е диагностициран. Ето защо това искане на НЗОК е вредно, защото ще има много ощетени пациенти.

"Тези храни са тежки и мултидисциплинарен екип трябва да мониторира приема и дозата. Коя храна пациентът толерира, коя – не. Знаете, че има пациенти с редки състояния. Показателна е тромавата процедура по регистрирането на редки болести.  В началото на седмица излезе заповедта на МЗ, 107 нови редки болести най-сетне бяха регистрирани. Някои пациенти са чакали шест години това да случи. Има пациенти, които не са доживели заболяването им да бъде признато за рядко в България. Не можем да продължим в европейска България да допускаме пациенти да умират буквално заради глад“, казва д-р Тончева.

Целия разговор с д-р Антоанета Тончева можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лимецови полета завинаги

Ивана Геройска живее в София заедно със семейството си, но лимецът, който отглеждат, е в землището на пловдивското Ново село. Както и други производители, семейството избира тази култура поради безспорните ѝ ползи за човешкото здраве. Екипът на производството не е голям, а семейството работи с партньорска мелница, тъй като изискванията за..

публикувано на 18.06.24 в 17:10

Изпитите след 7 клас: какво всъщност измерват?

Изпитите след 7 клас са важна част от образователната система, но наистина ли те измерват знанията на учениците? Или по-скоро отразяват успехите и провалите на самата система и материалните възможности на родителите? За кого всъщност е полезно Националното външно оценяване (НВО) в сегашния си вид? На тези въпроси отговаря Ирина Манушева, автор на..

обновено на 18.06.24 в 11:26

Показват в изложба религиозното монументално изкуство на Дечко Узунов

В столичната Художествена галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), е открита изложбата "Дечко Узунов. Религиозно монументално изкуство". Експозицията, която отбелязва 125 години от рождението на художника, представлява документален визуален разказ, съставен от архивни снимки, подготвителни проекти и творби...

обновено на 18.06.24 в 09:55
Кадър от протеста

Съюзът на българските журналисти в съдебен спор за имот

Защо Съюзът на българските журналисти вече 4 години не може да влезе във владение на собствен имот , даден под наем – разговор в "Нашият ден" със Снежана Тодорова , председател на СБЖ, и с Христо Дионисиев , представител на фирмата наемател. Членовете на СБЖ излязоха на протест, мотивиран от неправомерните действия на фирмата наемател. По..

публикувано на 18.06.24 в 09:26
Дуранкулашкото езеро е в списъка на влажните зони с международно значение.

Снимат филми за влажните зони от Дуранкулак до Казашко

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" се обсъжда новият проект "Непознатият рай", който включва пет късометражни филма за влажните зони по северното ни Черноморие – "Езеро Дуранкулак", "Шабла-Езерец", "Казашко" и "Ятата". Филмите ще представят устойчивите практики за икономическо развитие на тези райони. Свилена Велчева от..

обновено на 18.06.24 в 09:07