България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици расте и е между 15 и 20%. Експертите на Световната здравна организация алармират, че свръхупотребата на този тип лекарства е сред 10-те най-големи заплахи за човечеството.
"В нашата страна за съжаление един голям процент от антибиотиците се изписват излишно и това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции причинени от бактерии", коментира проф. д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ "Лозенец".
Неправилната употреба на антимикробни лекарства е основният фактор за развитие на устойчиви на медикаменти патогенни организми. Необходимо е лекарите да използват бързи скринингови методи, които могат да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин.
"Голям брой от родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е неправилно“, допълва проф. Кьолеян.
Свръхконсумацията на антибиотици водят до нежелани лекарствени реакции като гадене, повръщане, стомашни болки, както и диария. В някои случаи дори и обриви.
През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в страната. В заключението на Европейския център по контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.
Страната ни е изложена на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции поради факта, че лекарите не са добре запознати с антибиотичната резистентност, твърди проф. Кьолеян.
Годишно в света умират 700 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000.Според нея, когато се развият антибиотично резистентните щамове, чувствителността към дадения антибиотик много трудно се възстановява. Борбата трябва да бъде многостранна. Има специални изисквания за лекарите, за медицинските сестри, за фармацевтите.
Необходимо е правителствата да се ангажират с национални планове за действие, които да подкрепят разумното използване на антибиотици.
"Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те са продаван в аптеките на база на издадените от тях рецепти“, казва проф. Кьолеян.
В допълнение тя коментира, че пациентът, трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан. Задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание. Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек.
Целия разговор с проф. д-р Емма Кьолеян можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg