Българският символ на триъгълника на знанието е София Тех Парк, там където се случва връзката между образованието, науката и бизнеса. Най-интригуващото на територията на технологичния парк е българският суперкомпютър. Приоритетните области за развитие и дейност на София Тех Парк са информационни и комуникационни технологии, науки за живота, зелени енергии, образование, предприемачество, иновации, подкрепа на стартиращия бизнес.
"Екипът на Discoverer прецени, че е време да разширим неговите възможности с нещо, което липсваше при първоначалната конструкция, а именно графични ускорители и повече памет“, обяснява в "Нашият ден“ председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк Петър Статев.
И допълва, че за да има изкуствен интелект, машините трябва се обучат да достигнат в максимална степен свободата на аналогии на създаване. Но още сме далеч от това. За да решаваме задачи в сферата на изкуствения интелект и големите бази данни, са необходими компютри с графични ускорители, върху които, използвайки математиката на невронните мрежи, да може да се симулира начинът, по който работи човешкият мозък.
Суперкомпютърът може да обработва огромни масиви данни, което ще намери приложение в медицината, в прогнозите на климатичните промени, в анализа на трафика и в други общественозначими дейности.
"Екипът на българският суперкомпютър успя да създаде разбираемост за възможностите и в момента има академични и бизнес потребители от почти цяла Европа.
"Discoverer е един елемент в общата система за контрол, мониторинг и подобряване живота на хората в София. Добрата новина е, че Столична община има няколко проекта с прилагането на иновативните технологии с оглед на измерването на качеството на средата, в която живеем. Най-популярна е системата за измерване качеството на въздуха. Но и транспортната система е важна“, казва Петър Статев.
"През последната година София Тех Парк разработи три нови инкубационни програми. Първата е новата инкубационна програма, която в същност е идея за развитие на иновационната екосреда на територията на София Тех Парк и на България. Чрез създаване на стартиращи предприятия освен инкубиране идеята е да включим новата програма за акселериране на процесите, но да заложим най-вече на технологичния трансфер“, посочва Костадин Петков, член на Надзорния съвет на София Тех Парк.
В технологичния парк функционират 11 лаборатории, създадени с подкрепата на водещи експерти от академични институции като Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Техническия университет – София, Медицинския университет – София. Лабораториите в рамките на комплекса извършват независима и съвместна научноизследователска дейност, резултатите от която ще бъдат широко разпространявани.Изключително важно е развитието на съвместният инкубатор с Европейската агенция за ядрени изследвания.
"Необходимо е да се създаде Асоциация на Балканските технологични паркове. В момента се водят преговори с партньори от Гърция, Турция от Румъния, Сърбия, Словения, Черна гора, за да работим заедно, защото няма смисъл да се инвестират пари и да имаме еднакви лаборатории със сходно оборудване. Може да се използва тази връзка, която дава суперкомпютърът с други суперкомпютри в Европа и на Балканския полуостров“, казва Костадин Петков.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
