Българският символ на триъгълника на знанието е София Тех Парк, там където се случва връзката между образованието, науката и бизнеса. Най-интригуващото на територията на технологичния парк е българският суперкомпютър. Приоритетните области за развитие и дейност на София Тех Парк са информационни и комуникационни технологии, науки за живота, зелени енергии, образование, предприемачество, иновации, подкрепа на стартиращия бизнес.
"Екипът на Discoverer прецени, че е време да разширим неговите възможности с нещо, което липсваше при първоначалната конструкция, а именно графични ускорители и повече памет“, обяснява в "Нашият ден“ председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк Петър Статев.
И допълва, че за да има изкуствен интелект, машините трябва се обучат да достигнат в максимална степен свободата на аналогии на създаване. Но още сме далеч от това. За да решаваме задачи в сферата на изкуствения интелект и големите бази данни, са необходими компютри с графични ускорители, върху които, използвайки математиката на невронните мрежи, да може да се симулира начинът, по който работи човешкият мозък.
Суперкомпютърът може да обработва огромни масиви данни, което ще намери приложение в медицината, в прогнозите на климатичните промени, в анализа на трафика и в други общественозначими дейности.
"Екипът на българският суперкомпютър успя да създаде разбираемост за възможностите и в момента има академични и бизнес потребители от почти цяла Европа.
"Discoverer е един елемент в общата система за контрол, мониторинг и подобряване живота на хората в София. Добрата новина е, че Столична община има няколко проекта с прилагането на иновативните технологии с оглед на измерването на качеството на средата, в която живеем. Най-популярна е системата за измерване качеството на въздуха. Но и транспортната система е важна“, казва Петър Статев.
"През последната година София Тех Парк разработи три нови инкубационни програми. Първата е новата инкубационна програма, която в същност е идея за развитие на иновационната екосреда на територията на София Тех Парк и на България. Чрез създаване на стартиращи предприятия освен инкубиране идеята е да включим новата програма за акселериране на процесите, но да заложим най-вече на технологичния трансфер“, посочва Костадин Петков, член на Надзорния съвет на София Тех Парк.
В технологичния парк функционират 11 лаборатории, създадени с подкрепата на водещи експерти от академични институции като Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Техническия университет – София, Медицинския университет – София. Лабораториите в рамките на комплекса извършват независима и съвместна научноизследователска дейност, резултатите от която ще бъдат широко разпространявани.Изключително важно е развитието на съвместният инкубатор с Европейската агенция за ядрени изследвания.
"Необходимо е да се създаде Асоциация на Балканските технологични паркове. В момента се водят преговори с партньори от Гърция, Турция от Румъния, Сърбия, Словения, Черна гора, за да работим заедно, защото няма смисъл да се инвестират пари и да имаме еднакви лаборатории със сходно оборудване. Може да се използва тази връзка, която дава суперкомпютърът с други суперкомпютри в Европа и на Балканския полуостров“, казва Костадин Петков.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
