Ивайло Кицов: За музиката на "Плешивото куче" през отиващата си година

В "Нашият ден" Ивайло Кицов разказва за погледа на музиката на "Плешивото куче" през отиващата си година, която ще остане тема на доста музикални произведения.

"Добре, че е музиката, за да ни изтегли от пандемията за носа и ушите, която тя продължи да прави следварително и току-що изминаващите 12 месеца. Пандемията върна много хора по студията, за да могат те да творят“, посочва Ивайло Кицов.

И допълва, че за да бъдем изтеглени, трябва да има въдица, с която да бъдем извадени, но трябва да се приготви и зареди съответната стръв.

Според  журналиста събитията в Украйна малко или много обърнаха поглед нататък. Покрай тях излязоха освен нови имена и забравени стари, които не сме следили. Те се оказаха здрави, много ритащи, много читави и все така интересни, въпреки смяната на годините.

"От новите групи бих насочил вниманието към едно страхотно украинско дамско трио "Онука“,"Океан Ельзи", както и "Синоптик“, една млада страхотна група, откритие на Мерилин Мансън. Да не забравяме Стас Намин. Групата "Аквариум" направиха страхотен албум, чакаме Борис Гребеншиков през януари в България. Ветераните продължиха да ветеранстват от нашия регион – Владко Стефановски, както и колосите от "Айнщайн“, казва Ивайло Кицов.

Според него на Западния фронт няма нищо ново. Тези, които можеха, продължават да го могат, другите се опитват да им дишат прахта. Копаят едни и същи рудни жили, но само с копането и с желанието, не се постига твърде много. Едно е да имаш идея, а друго е да намериш начин да го защитиш. Положението е същото и в България.

"През изминалите 12 месеца никой не попречи на другия да покаже какво може. Но тези, които показаха неща, са два микробуса хора. До момента, в който бийтмейкърите продължават гръмко да се зоват композитори. Това е потрес и голям срам за гилдията. Не казвам, че нямаме постижения. Обратното – има, но за съжаление количеството все още не е избило в качество. От двата микробуса с хора, които сме свикнали да ги виждаме по това трасе, слизат Данчо Караджов, Стенли, Любо Киров, Ирина Флорин, Иван Шопов, Теодоси Спасов. Те за това изглеждат толкова ярки на фона на останалите опити", посочва Ивайло Кицов. 

Думите се оказват важни за българските музиканти през годината. Журналистът е срещнал добрите текстове в проекта на Игор Марковски "Пеещите артисти“. Добри текстове чухме от текстописците – Сашо Петров. От хората, които пишат еднакво добре музика и текст – Любо Киров. Фразата на българския музикант е много олекотена, куха и лъскава, но смисълът се губи някъде по плажа, в който ни извеждат още в първия куплет и пеят за света и птичките, в което няма нищо лошо, но не знам къде е душата.

Ивайло Кицов твърди, че след пандемията се появиха шедьоври, които ще бъдат осмислени. В повечето класации звучи една музика, която не е лоша, но тя е изключително преходна.

Предаването "Плешивото куче" е весело и забавно, каквото се надявам да бъде, но то много души, преди да стигне до нещо важно. Идеята е освен да припомни старите и златни ветерани, да намери техните последователи в новия век, които продължават да доразвиват традициите“, казва Ивайло Кицов.