Кой и как помага на непълнолетните деца, които идват в България и търсят закрила?
“Картината в България много се промени във връзка със започването на войната в Украйна. Януари месец миналата година приемахме предимно деца от държави от Близкия изток. В последната година се увеличи изключително много броят на децата бежанци, тъй като България прие и много деца от Украйна“, казва в ефира на “Нашият ден“ Кристина Гологанова, социален работник, управител на фондация "Рийчаут".
“Разполагам със статистически данни, подадени към Върховния комисариат към декември 2022 г., в които се вижда, че от тези близо 149 000 души от Украйна, потърсили закрила у нас, 52 500 са деца. Към това число можем да прибавим и броя на децата от други държави, който, пак по данни на Върховния комисариат и на УНИЦЕФ, е около 5000 за миналата година. Виждаме колко различна е картината в последната година“, казва още тя.
“Грижата за децата бежанци не е еднаква. България все още няма изградена процедура, която да е устойчива и системна за тях. При нас всичко някак се случва на парче. В другите държави, колкото и да е трудно, има ясна система за прием.
В Испания например непридружените деца биват още от самото начало настанявани в малки жилища от семеен тип, заедно с деца от Испания“, посочва тя.
У нас...
“В България сме избрали по-различен подход, в който непридружените деца се настаняват основно в две места, създадени през последните години. Това са т.нар. “сигурни зони“ на територията на два от центровете на Държавната агенция за бежанци, откъдето децата изчезват“, заявява Гологанова и пояснява:
“Те изчезват, предимно придвижвайки се с помощта на трафикантите на хора. По тези пътища се случват непрекъснато злоупотреби. Можем да си представим как едно дете се придвижва с непознати и е в ръцете на трафиканти.
Това е системен проблем, който в България започна ясно да се очертава още от 2014-2015 г. Хиляди са децата, които изчезнаха по този начин“.
“Изключително важен е първият момент за грижата за детето. Ако се гледат всичките международни стандарти и препоръки, ще се види види, че грижата трябва да започне още от първия момент. Уставяването на връзката с детето трябва да започне веднага, за да може да се създаде доверие между тези, които доставят грижата и самото дете. Впоследствие процесът трябва да продължи с настаняване в сигурна среда“, подчертава тя и допълва:
“Знаем, че децата не могат да се придвижват сами – има Закон и Конвенция за закрила на детето, която България е ратифицирала. Не можем да се оправдаваме с това, че те не искат да останат тук. Можем ли да кажем така за собствените си деца и да ги пуснем да вървят нанякъде с някой“, пита още Гологанова в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Трябва да имаме ясна политика по отношение на миграцията, за нас тя все още е заплаха. Основният начин, по който реагираме, е чрез силови мерки на защита на границата и чрез затваряне на очи“, каза в ефира на “Нашият ден“ адвокат Диана Радославова, основател на Център за правна помощ "Глас в България".
Две защитени зони за непридружени непълнолетни у нас..
“В бежанския лагер в Харманли, например, бройката на търсещи закрила е по-голяма от тази в София, но там още няма защитена зона за деца. Говорим за бройка от порядъка на 3200 през 2021 г. и почти същия брой през 2022 г.
Огромната част от тях не са просто 16-17-годишни, те са на 14-15 и до 13-годишни“, казва още тя и посочва:
“Много са важни първите две седмици, в които децата идват в защитените центрове. После излизат от центровете. Това са един конвои с деца, за които си затваряме очите“, казва още тя.
Законодателно...
“Имаме Закон за закрила на детето, в който много ясно е посочена процедурата какво се прави, когато едно дете е непридружено. Имаме система, която е създадена за настаняване в центрове на деца без родители“, посочва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" – не, че го искаме, но често пъти какъвто абсурд напишем в нашите сатири, такъв се случва не след дълго. Подробности и примери ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", композирани и изпети от Рашко..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Иван Матеев, Велико Търново: Аз съм инвалид, прикован съм към леглото и живея от социални помощи. В началото на годината получих известие, че дължа по старо дело за имот съдебни такси в размер на 200 лв.,..
Българският център за нестопанско право обяви началото на кандидатстването за 15-ото издание на програмата LET’S GO: Програма за предприемачество за НПО за 2025 г. Тази инициатива е насочена към гражданските организации, които желаят да стартират стопанска дейност, свързана с тяхната мисия. LET’S GO е интензивна тримесечна програма, която ще се..
Институтът по социални дейности и практики (ИСДП) участва като партньор в международния проект CARING – инициатива, насочена към предизвикване на социалните норми с цел намаляване на насилието над деца в училище. Проектът обхваща ученици, учители, родители и местни образователни институции, като в него участват общо 32 училища от България, Румъния,..
Според официални данни на Националния статистически институт за 2020 г. 96.3% от случаите на причиняване на смърт при пътнотранспортни произшествия се дължат на неправилни действия на водача, като от тях 29.3% са следствие от движение с превишена ил несъобразена скорост. Осъденият за 20 години затвор за жестоката катастрофа с две жертви в София Георги..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва..
Неволята често се оказва най-добрият, макар и труден учител. Именно чрез нея изграждаме по-дълбоко разбиране за себе си, за околните и за важността на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg