Как да бъде аргументирано искането за предоговаряне на Плана за възстановяване?

Дали въглищните централи и намаляването на емисиите са проблем и какви са ангажиментите, поети от България? Как страната ни стои чисто репутационно в европейските структури и как европейските ни партньори приемат българското желание за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост?

"Има възможност да предоговаряне, но нека да видим как ще бъде аргументирано това искане от страна на България“, посочва в "Нашият ден“ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

"Тази тема изземва цялото обществено внимание, а в същност в Националния план за възстановяване и устойчивост има много други неща за вършене. Той, от една страна, представлява един голям ситуационен план за държавата за пет години, т.е. множество проекти с доста сериозна стойност, някои от които близо 1 млрд. в най-различни сфери", казва икономистът.

До този момент България е изпълнила 0,5% от дългия процес за реализиране на инвестиционни проекти, които са част от плана за възстановяване.

Лъчезар Богданов твърди, че се  създаде  измамно усещане, че ЕК налага нови изисквания към България. Истината е, че голяма част от мерките са продукт на нуждите на българската администрация. Като педиатричната помощ,  нашумелият проект със спешната помощ – хеликоптери, какво да се направи в пощите, както и етажната собственост, санирането на сградите.

"Към декември 2022 г. имаме изпълнени 21 от общо 66 мерки. Голяма част от тези неизпълнени мерки не изискват решения на Парламента. В някои случаи не изискват решение на МС, а някое конкретно министерство“, допълва експертът.

Чуйте целия разговор с Лъчезар Богданов.