Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Галина Куртева:

Националният раков план трябва да стане държавна политика

75% от българите никога не са правили профилактични прегледи за онкологични заболявания

Снимката е илюстративна
Снимка: @pixabay

Една четвърт от българите са провеждали профилактичен преглед или изследване, свързано с превенцията на онкологично заболяване. Закономерно профилактиката се увеличава с покачване на възрастта, когато човек започва да се интересува в по-голяма степен от здравето си.

Незадоволителното ниво на профилактика не се дължи на труден достъп, а по-скоро на недостатъчно високата здравна култура на българина. Това показват данните от проведеното национално представително проучване на нагласите на българите към рака, проведено от социологическа агенция "Тренд“ по поръчка на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Всеки шести от десет българи смята, че е възможно да има превенция срещу раковите заболяванияЕдва 3% от българите смятат, че ракът е напълно лечим, показват данните на проучването. 62% смятат, че ракът се лекува по-добре в други държави, като водещи за това са държавите Турция (72%), Израел и Германия. 71% от българите биха си направили безплатен профилактичен преглед за рак, показват още данните от проучването.

България е единствената държава, която отчита тенденции за нарастване на смъртността от онкологични заболявания както при жените, така и мъжете през последните 10 години, показват данните от изследването.

Страната ни например разполага с високотехнологично оборудване за диагностика и лечение на онкозаболяванията, но в 13 области няма нито един онкологичен център, а в 11 – има само по един.

"Националният раков план, трябва да стане държавна политика“. Това заявява в интервю за БНР проф. д-р Галина Куртева, дългогодишен началник на Клиниката по химиотерапия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

"Над 50% от случаите са в трети и четвърти стадий, което е кошмар, и тогава лечебните резултати са кошмар, независимо че имаме всички нови медикаменти“, казва тя.

Тя допълва, че лидер в патологията на онкологичните заболявания в страната е ракът на дебелото черво. Както и ракът на белите дробове, който се диагностицира в много късен стадий особено след пандемията. Ракът на шийката на матката, защото не се ходи на профилактични прегледи. Ракът на гърдата също се среща доста често.

Необходим е скрининг за различни онкологични заболявания, промени в здравната система, грижи за медиците и пациентите – са част мерките в изготвения Национален план за борба с рака до 2030 г., който се основава на четири основни стълба: превенция и профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение, и качество на живот.

Колкото по-рано се диагностицира един пациент, толкова по големи са шансовете му за излекуване и водене на нормален живот.

75% от българите никога не са си правили профилактични прегледи за онкологични заболявания. 

"Това е трагичното, има възможности личният лекар да ги изпрати и пациентите да са активни. Политиката в областта на онкологията е убийствена“, посочва проф. Куртева.

Тя допълва, че това, което се наблюдава по отношения на онкологичната грижа, е нещо, което няма да намерите в Европа – до няколко дни да бъде направена консултация на най-високо ниво с който и да е наш специалист. 

Палиативните грижи, остават проблемни за пациенти, които са вече на финала от възможности с терапевтични програми. Именно тогава влиза мъката на семейството и на близките, когато болният няма къде да бъде настанен, за да може да получи симптоматичен контрол.

Чуйте повече в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39