Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кога българинът е бил най-богат

Снимка: bnt.bg

Кога в България сме били най-богати и най-бедни, какво е присъствало в потребителската кошница на нашите предци, коя е най-сериозната икономическа криза през годините? Отговорите на тези въпроси присъстват в първото по рода си изследване на цената на живота у нас през различните епохи. Негов инициатор е историкът доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който в екип с негови колеги от Стопанския факултет, създава дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди.

"Нашето изследване започва през 1750 година и приключва през 2020 година. Надеждата ни е, че ще създадем калкулатор, който може да бъде качен на страницата на НСИ и там всеки един от нас да пресмята и да превежда в разбираеми метрики стойностите от всеки друг отминал период" – казва доц. Иванов – "Всъщност има една устойчивост в начина ни на живот, поне около 270 години назад, стандартът ни е сходен, макар и нисък. Това е едно от големите заключения на изследването. Ние сме селско общество, произвеждаме голяма част от нещата, които консумираме. Големи кризи могат да дойдат само от някакви климатични или здравословни пандемии."

Според данните от изследването най-сериозната икономическа криза в България е тази от 90-те години на 20 век, когато почти достигаме до хиперинфлация. Тя е несъпоставима с нищо друго от нашата история , дори с периодите на войните. По ирония на съдбата поколението, което преживя тази криза е същото, което днес на практика живее най-добре и харчи едва 32-33 % от доходите си за храна. За сравнение данните от времето на социализма показват, че тогава домакинствата са отделяли над 47% за това.

Още данни от изследването чуйте в "Какво се случва" от доц. Мартин Иванов.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Варненски фермерски пазар

Варненски фермерски пазар

През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..

публикувано на 23.07.25 в 14:15
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10