Кога в България сме били най-богати и най-бедни, какво е присъствало в потребителската кошница на нашите предци, коя е най-сериозната икономическа криза през годините? Отговорите на тези въпроси присъстват в първото по рода си изследване на цената на живота у нас през различните епохи. Негов инициатор е историкът доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който в екип с негови колеги от Стопанския факултет, създава дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди.
"Нашето изследване започва през 1750 година и приключва през 2020 година. Надеждата ни е, че ще създадем калкулатор, който може да бъде качен на страницата на НСИ и там всеки един от нас да пресмята и да превежда в разбираеми метрики стойностите от всеки друг отминал период" – казва доц. Иванов – "Всъщност има една устойчивост в начина ни на живот, поне около 270 години назад, стандартът ни е сходен, макар и нисък. Това е едно от големите заключения на изследването. Ние сме селско общество, произвеждаме голяма част от нещата, които консумираме. Големи кризи могат да дойдат само от някакви климатични или здравословни пандемии."
Според данните от изследването най-сериозната икономическа криза в България е тази от 90-те години на 20 век, когато почти достигаме до хиперинфлация. Тя е несъпоставима с нищо друго от нашата история , дори с периодите на войните. По ирония на съдбата поколението, което преживя тази криза е същото, което днес на практика живее най-добре и харчи едва 32-33 % от доходите си за храна. За сравнение данните от времето на социализма показват, че тогава домакинствата са отделяли над 47% за това.
Още данни от изследването чуйте в "Какво се случва" от доц. Мартин Иванов.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg