Талин – древни кули и хипстърски квартал

В Стария град на естонската столица Талин са запленени от историята. Ако попаднете на площад "Виру" през лятото със сигурност ще налетите на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери се въртят в монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки...

Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ.


От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2.5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите – 66. Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията – докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат "съкровищата си".

Една от емблемите на Талин е пешеходната зона Света Катрин. Това е тясна калдъръмена улица, обградена с високи каменни стени. Денем там могат да се видят заведения и павилиончета за ръчно изработени стоки. Вечерно време почти всичко е затворено с изключение на някое заведение. Изглежда старинна, но всъщност е възстановена неотдавна от ентусиасти по архивни рисунки.


За щастие дворецът "Кадриорг" е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори.

Името на приказната барокова сграда означава "долината на Катя" по името на Екатерина – любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Дори сам поставил първата тухла, която всеки може да види. Твърдят, че италианският проектант си взел белята, защото величеството се месело непрекъснато в работата му. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (като цар под прикритие) в европейските корабостроителници.


Тъкмо неколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично. Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. В тях се заселват предимно юпита, хипстъри и високоплатени ай ти специалисти. "Ротермани" е и един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1.4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.


Първоначално кварталът е бил промишлена зона, построена през 19 век с фабрики за производство на нишесте, спирт, тестени изделия, пекарна, мелница за брашно, дъскорезница, склад за сол. Дълги години това е било невзрачно място в центъра на Талин близо до пристанището. Днес районът е модернизиран и е много престижно да живееш или да правиш бизнес там. От сградите надничат магазини на известни по-младежки марки, хотели, ресторанти, офиси и частни апартаменти.
Тази част от столицата носи името на Кристиан Абрахам Ротерман, човекът, построил споменатия вече склад за сол. В началото на миналия век той бил един от най-известните едри индустриалци в Талин. През 1849 г. Ротерман издига търговска къща близо до площад Виру. С течение на времето цял комплекс от фабрики се присъединява към нея, образувайки така наречения "Булевард Мере".

Извън тренди-квартала, естонците се оказват и най-начетените хора в Прибалтика. Поне що се отнася до националната библиотека. В чудовищното здание от местен варовик е предвидено хранилище за 5 млн. книги, в което засега има "само" 3.5 млн. Книжното царство може да настани едновременно 1000 читатели. При население от малко над милион излиза, че всеки естонец притежава поне по 3 книги.