Българските селскостопански производители са изправени пред сериозно изпитание как да реализират продукцията си, как да оцелеят и как да възобновят производствения процес през тази година. Тъй като има засилена конкуренция от Украйна и други страни от Черноморския регион. Този проблем засяга не само България, но и Румъния, Полша, Чехия и Словакия.
Заради влезли в България продукти от Украйна се създават аномалии, които пазарът не може да овладее, като в страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира, заяви на 3 май 2023 г. пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване в Народното събрание.
Какво трябва да направят българските производители в този момент и как наличието на една Национална българска аграрна камера може да помогне страната ни да участва равноправно в европейския диалог за разрешаване на тази ситуация в "Денят делово“ коментират академик Атанас Атанасов, водещ български учен в областта на генетичните технологии, основател и ръководител на геномния център към СУ "Св. Климент Охридски" и Кирил Вътев, член на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.
"Всяка държава трябва да си защитава производителите, тук няма две мнения“, посочва Кирил Вътев.
Той допълва, че самите производители биха могли да присъства по активно в европейските неправителствени организации, които са много мощни и които участват много активно в политиките, касаещи селското стопанство и храните. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме с подобна организация. За да случи това е необходим мощен Съюз на кооперативи, а такъв липсва в момента в страната или мощна Аграрна камара, която обединява всички.
"Браншовите организации в България не са организирани помежду си и липсва необходимата комуникация. И това е ролята на камарата е да създаде мрежа от контакти за бизнес и предвидимост на дейността на абсолютно всички производители и преработватели“, пояснява Кирил Вътев (на снимката вляво).
Той коментира, че през последните 30 години няма никаква ясно стратегия, която да ориентира всички производители, какво правят, какво ги очаква и да имат предвидимост на своята работа.
Сред приоритетите, които си поставят радетелите за създаването на Българска аграрна камара е да се постигне по-висок дял на селскостопанското производство в БВП на страната. В момента земеделие и храни са под 5%. Страната ни няма продоволствена сигурност. Вносът на плодове и зеленчуци е в пъти по-евтин от родното производство. Субсидиите в рамките на ЕС се прилагат на различни скорости и новите страни - членки са силно ощетени, коментира още Кирил Вътев.
Той коментира, че страната трябва да има няколко сценария. Когато си основен производител, трябва да имаш и политика как да се реализира тази продукция.
"България повече от 30 години се докосва до политиката на Европа и в частност на Европейските организации в земеделието, като една от основните е Европейската асоциация на фермерите (Copa-Cogeca), а има куп други, които координират тези свои действия“, коментира академик Атанасов (на снимката в дясно).
Той допълва, че се знае, че България е силна в зърно производството. Като се добавят слънчогледа и рапицата, това дава облика на нашето земеделие, но те нямат добавено стойност. Ето защо тези неща, трябва да се съгласуват, да се координират и да се съпоставят. И от тук идва нуждата от една сериозна Българска аграрна камара, която да координира вътре в страната, както и с Европа. България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.
На страната е нужен център за здравословно дълголетие, заедно с работеща силна и единна Българска аграрна камара, казва още академик Атанасов.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Какво означава понятието "общество" днес? Може ли републиката да съществува без активни граждани? Защо имаме нужда от обществени медии? Тези въпроси стоят във фокуса на дискусията в предаването "Гласът на времето" по националната програма "Христо Ботев" непосредствено след 1 ноември – Деня на народните будители. Темата обсъждат победителят в..
"И рибар съм и ловец съм", въпреки своето конкретно заглавие, е едно предаване с много широка тематика, във всяко издание става дума за много повече... за природата, за екологията, за хората и за живота, за интересите, за хобито и за отговорността. Този път водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили за гост и събеседник Красимир Кръстев...
Задава ли се недостиг на енергия в световен мащаб и нараства ли потреблението на нефт, газ и въглища? Изчезва ли петролът? Търговски войни – накъде вървят енергетиката, електроенергията и горивата? От Татарстан през САЩ до Венецуела – необходими ли са нови инвестиции в нефтената промишленост и търсене на редки метали? Създава ли руският нефт хаос в..
В последните дни Министерството на околната среда (МОСВ) отчита видим напредък по Националната програма за чист въздух. Според данните в повечето градове на страната нивата на фини прахови частици вече са под нормата. В същото време по данни на Инициативата State оf Global Air, мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци, а..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
