Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

18 май – Международен ден на музеите

Д-р Илия Вълев: Финансирането често е недостатъчно, за да разгърнем добре музейния разказ

| обновено на 18.05.23 в 09:17
Снимка: Десислава Семковска

На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите, честван за първи път преди повече от 40 години. Целта на празника е да се повиши информираността и ролята на музеите в обществото, защото музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество между народите.

През 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.


В интервю за БНР д-р Илия Вълев, гл. ас. в Етнографския музей при Института по етнология и фолклористика на БАН, коментира ролята и важността на музеите в настоящето.

Според него сме загубили своите идеали и идентичност, той смята, че по тази причина хората са започнали да търсят тази идентичност в историята и в националните ни герои. По думите му загубата на идентичност може да се дължи на динамичната съвременност, а може и на наличието на няколко кризи, които имаме не само в България, но и в световен мащаб. “Търсим идеала, но все още се лутаме“, казва той.

“Музеите са място, където част от нашата памет и идентичност се съхраняват“, казва д-р Вълев. В предаването той споделя и това, че финансирането им не е достатъчно, за да могат да реализират пълния си потенциал. Често музеите трябва да правят компромиси и да спестяват от нещата, които трябва да направят, за да разкажат музейната история в цялата пълнота на събитието. 


Един от проблемите, свързани с употребата на историята, е крайният национализъм. Той води до изкривяване на историята и злоупотреби с исторически факти. Д-р Вълев посочва, че често срещаме доста "лаическо" интерпретиране на историята.

“Историята показва грешките, които сме правили в миналото. Важно е да се стремим да не ги повтаряме. Музеите ни предоставят възможността да се сближим с историята и да се научим от нея. Те са място, където можем да се впишем в по-голямата картина на човешкото развитие“, посочва той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Будителството

Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..

публикувано на 01.11.25 в 12:45

Има ли веселие в село Веселие

Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..

публикувано на 01.11.25 в 10:25
Николай Стайков

Николай Стайков: Има директни начини, по които може да се повлияе на определен прокурор

Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..

публикувано на 01.11.25 в 09:05
Антоанета Колева

Антоанета Колева: Настоящето е задръстено от плът и белязано от огромна духовна немощ

Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..

публикувано на 01.11.25 в 08:45
проф. Таня Йосифова

Кои са акцентите на Балканската арбитражна конференция

Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство?  Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..

публикувано на 31.10.25 в 14:50