Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

18 май – Международен ден на музеите

Д-р Илия Вълев: Финансирането често е недостатъчно, за да разгърнем добре музейния разказ

| обновено на 18.05.23 в 09:17
Снимка: Десислава Семковска

На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите, честван за първи път преди повече от 40 години. Целта на празника е да се повиши информираността и ролята на музеите в обществото, защото музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество между народите.

През 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.


В интервю за БНР д-р Илия Вълев, гл. ас. в Етнографския музей при Института по етнология и фолклористика на БАН, коментира ролята и важността на музеите в настоящето.

Според него сме загубили своите идеали и идентичност, той смята, че по тази причина хората са започнали да търсят тази идентичност в историята и в националните ни герои. По думите му загубата на идентичност може да се дължи на динамичната съвременност, а може и на наличието на няколко кризи, които имаме не само в България, но и в световен мащаб. “Търсим идеала, но все още се лутаме“, казва той.

“Музеите са място, където част от нашата памет и идентичност се съхраняват“, казва д-р Вълев. В предаването той споделя и това, че финансирането им не е достатъчно, за да могат да реализират пълния си потенциал. Често музеите трябва да правят компромиси и да спестяват от нещата, които трябва да направят, за да разкажат музейната история в цялата пълнота на събитието. 


Един от проблемите, свързани с употребата на историята, е крайният национализъм. Той води до изкривяване на историята и злоупотреби с исторически факти. Д-р Вълев посочва, че често срещаме доста "лаическо" интерпретиране на историята.

“Историята показва грешките, които сме правили в миналото. Важно е да се стремим да не ги повтаряме. Музеите ни предоставят възможността да се сближим с историята и да се научим от нея. Те са място, където можем да се впишем в по-голямата картина на човешкото развитие“, посочва той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Искаме ли Христос в живота си?

Като избягваме да се взираме в злото на този свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случили ни се нещо неприятно, достигне ли ни нещастие, сме склонни да припишем вината на хората, които са около нас, но трудно я търсим в себе си. Вгледаме ли се в своите постъпки ще разберем, че и на нас ни се случва нерядко да грешим. Понякога..

публикувано на 20.10.24 в 10:05

Възрастните хора и дигиталните медии и обучение

По-уязвими ли са поколенията, израснали преди интернет, към фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории и здравна дезинформация?  Конференцията "Информацията има значение: Практики за повишаване на дигиталната и медийна грамотност на възрастните", организирана от фондация "Глобални библиотеки" - България , беше посветена на..

публикувано на 19.10.24 в 16:54

Религията и религиозните войни

Религията е универсален и всеобхватен факт. Няма период в историческото развитие, когато човекът да не е бил религиозен. Науката не познава съвременна или древна нерелигиозна култура. Предвид всеобщността на религията несъмнено причината за нейното пораждане трябва да бъде обща за цялото човечество. Когато нещо е всеобщо и универсално, то..

публикувано на 19.10.24 в 12:35

Рабиша, селото в което се живее трудно

Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро. Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена..

публикувано на 19.10.24 в 08:15
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

За дискриминацията – тормоз, преследване, подбуждане

В рубриката "Съветите на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Петър Ненов, София: С оглед на обстоятелството,..

публикувано на 18.10.24 в 15:00