На празника отдаваме дължимото на строителите на съвременния български език, както ги нарича и Любомир Андрейчин. В две части на предаването "Премълчаната история“ разказваме за личности и дела, превърнали се в темели на това строителство.
В разговор с професор Ваня Добрева, професор Магдалена Костова-Панайотова и доцент Лъчезар Перчеклийски започваме от понятието "кирилица“ и връзката между азбука и език, говорим за Кирил и Методий и учениците им, но и за приноса на възрожденски дейци като Паисий, Софроний Врачански, Неофит Рилски, и на класици като Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Войников, Васил Друмев, Стоян Михайловски...
Професор Добрева развива и идеята, че е необходим висок хоризонт на политическите усилия в областта на хуманитарното знание, за да има истински напредък в културното ни строителство. Доцент Перчеклийски разказва за етапите в развитието на българския език и църковнославянската му форма, за старобългарския и новобългарския.
Събеседниците обръщат специално внимание на сборника „Кирилицата“, издаден като следствие от Международната конференция за кирилицата в София през миналата година. Професор Костова-Панайотова пък, главен редактор на сп. „Езиков свят“, разяснява приоритетите при университетското обучение днес в областта на езикознанието и хуманитаристиката.
Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...
В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...
Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
