Енциклопедията "Лечебните растения" представя над 270 растения, като акцент е тяхната практическата приложимост и употреба в домашни условия. Подбрани са растения, разпространени в българската флора, които се използват в народната медицина от векове, както и някои чуждестранни видове, които могат да се намерят на българския пазар или са привнесени и виреят добре в нашите природни условия.
В книгата са включени и "бабини рецепти", които са изпитани във всекидневието. Описани са точни пропорции и може съвсем безопасно човек да се обърне към този вид медицина. Главен научен редактор на енциклопедия е проф. Илина Кръстева от МУ - София, доктор на науките по фармакогнозия и фитохимия, автор на множество иновативни изследвания върху лечебни растения с редки биологичноактивни вещества.
"Имаме едно издание, което съдържа най-новите научни разработки и открития в областта на лечебните растения и съдържа много ценна, проверена и достоверна научна информация, която е селектирана от екипа разработила енциклопедията."
Това каза пред БНР Виктория Лазова, директор на Научноинформационния център "Българска енциклопедия" към БАН.
Тя допълва, че в изданието са включени определен брой чуждестранни растения, които намират голямо приложение в България, като куркума, джинджифил и палмата джудже Сао Палмето.
По думите ѝ, това е издание за масовия читател, въпреки че тя може да се ползва от студенти, учени, лекари, фармацевти и други заинтересовани специалисти. В книгата не са включени лечебни растения с много силно действие, които трябва да се приемат под лекарско предписание.
В края на книгата читателят може да получи информация за действието на лечебните растения върху отделните органи и системи в човешкото тяло.
Чуйте повече в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
