Есета по злободневни поводи, истории за неволни рекордьори, за един по-обичащ рибояд, а и за един Щастливец, ескизи на любими поети и писатели, джаз музиканти и спортисти, художествени текстове, маскирани като публицистика, афоризми, фрагменти и всякакви парчета време – накратко, еклектична смес в сборник "За неизбежната случайност" ни предлага поетът, есеист и философ Иван Ланджев.
Книгата съществува като такава от сравнително скоро време, но текстовете в нея вече си имат история. Някои от тях са публикувани в различни списания, вестници, сайтове и сборници, съществували са като предговори и послеслови на книги, други излизат за първи път. Публични четения на откъси от "За неизбежната случайност" също имаше. Първите бяха в САЩ – в Чикаго, където Ланджев прекара шест месеца в Чикагския университет по програмата "Фулбрайт", и в Ню Йорк. У нас сборникът беше представен на "Пловдив чете". София засега чака своята среща с неизбежната случайност.
Когато денят се движи като влак, а ти все още не знаеш вълнуваш ли се, че пристига, или съвсем не те интересува; когато се оказва, че свободата понякога е да не си научиш урока, но ти държиш да го преговаряш; когато ти убегне фактът, че всичко се случва за втори път и няма страшно да простиш повторението; когато живееш в блус, а може дори да не слушаш такъв – тогава ти се иска да има кой да ти ги каже тези работи: с чувство за хумор, но с мярка за смеха, с аргументи и безупречна логика, та и с малко (или много) скепсис. И Иван Ланджев го прави. Върши си работата и казва истината.
Да четеш обобщение на времето, с което живеем, без то изобщо да има намерение да остава в историята, но по неизбежност да го прави – ти действа отрезвяващо. Защото като част от народ, който не спира да е на въпреки – когато трябва и още повече когато не трябва, – някак си не можеш да изгубиш надежда. Затова просто си оставаш вертикален на света, не и на политиката в него, и не спираш разходката си. Поне така би трябвало да бъде.
Как е всъщност – можете да прочетете в сборника "За неизбежната случайност". А ако искате и да разберете:
• какво означа въобще историята да е блус;
• кой е Рой Съливан и защо именно той и неговият неумишлен рекорд поставят началото и края на една наистина неизбежна книга;
• и как Иван Ланджев оборва опонентите си в спора за (не)нужното изкуство;
пуснете си звуковия файл!
Галерия "Астри" има особената чест и привилегия повече от 12 години да представя в София, в самостоятелни изложби, творчеството на художника Ивайло Мирчев: "Упражнения по живопис“ (2012), "Живопис“ (2015), "Конферанс-Кремиковци“ (2017), "Всичко е живопис“ (2020), "Преминаване във времето“ (2022). Много са участията му и в тематични сборни изложби. Той..
Преди дни в столичната галерия Intro се откри изложбата "Нощта разказва" – съвместен проект между Росен Карамфилов, свободният дух с четка в ръка, който казва за себе си, че е седнал във въздуха, и Денис Попов - първият дипломиран незрящ скулптор в България. През 2023-та двамата автори станаха част от проекта на Десислава Бинева и френското..
Веселина Николаева споделя, че "Голямото сбогуване Голямото посрещане" е проект, който се зароди в началото на моите 40, като естествена част от вътрешния ми диалог и това, което ме заобикаляше. Мои познати ставаха майки за първи път, други – баби, трети правеха големи кариерни завои, изпращаха децата си по техния път, бореха се с тежки диагнози,..
Днес се навършват 347 години от рождението на големия италиански композитор Антонио Вивалди. По този повод в катедралата "Свети Климент" в Прага ще се състои концерт, озаглавен "Четирите сезон", а произведения от творчеството на композитора ще изпълнят музикантите от Бохемския симфоничен оркестър. В програмата ще прозвучат "Годишните..
Ако " поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление " , както казва Георги Рупчев в интервю през 1994-та и това, разбира се, звучи все така актуално, киното пък – по всеобщо усещане – е колективна психотерапия, то къде е пресечната точка между двете? В думите послания ли е, в чувството за нещо по-голямо от нас, в..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
