Малки пластики и живописни платна на Любка Кирилова оживяват в столичната галерия „Сердика“ в слънчевите дни на лятото. Вдъхновени са от балета „Лебедово езеро“ и потопени в цветна градина, сътворена от икебана „СОГА“.
Идеята за изложбата дойде спонтанно, казва Любка Кирилова в интервю за БНР. Тя се надява, че като скулптор и художник е успяла да предаде усещането за танц и очаква с нетърпение срещата с публиката след повече от две години мълчание.
Преди половин век съдбовна среща със скулптура Крум Дерменджиев отвежда Любка Кирилова до Националната художествена академия, където завършва с успех в класа на Величко Минеков. „На 28 години преобърнах живота си и от счетоводството отидох в изкуството.
Малцина толкова спонтанно променят живота си…“, споделя с вълнение скулпторката. И до днес тя живее и твори в родния си град София, а малките пластики - рожби на творчеството й, изваяни от восък и отливани от бронз, достигат различни краища на света и обикалят земното кълбо. Нейни творби притежават държавни и частни колекции, галеристи и почитатели на пластичните изкуства в: България, Македония, Нидерландия, Швейцария, Германия, Англия, САЩ, Канада и другаде.
Тялото доминира в пластичните търсения на скулпторката, а жената, женското тяло и танцът са любимите й теми, доведени до съвършенство. „Потъвам в платното, докато рисувам“, разказва Кирилова. Не крие, че определя това като магическа връзка. Едно от платната в изложбата „Одета и цветята“ е „Умиращият лебед“- като печат за красота и свидетелство за вечен живот.
Авторката на малките пластики и живописните платна в изложбата се шегува със семейството и приятелите си, че е жена без възраст и не усеща биологичните си години. И от позицията на вечното усещане за танц кани зрителите на изложбата да станат част от процеса на духовно преселване от ежедневието.
Целия разговор с Любка Кирилова чуйте в звуковия файл.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg