"Случила се е необратима промяна, живеем в различна епоха и вече няма никакво значение дали ние решаваме дали нещо ще се промени, или няма да се промени. То ще се промени със сигурност, ако вече не се е променило безвъзвратно, и това е състоянието на четенето. И затова моята теза е, че трябва да се тръгне не от защитата на великите творби и литературния канон, а от състоянието на читателските практики. Днешното поколение е дигитално поколение, те четат по различен начин и ние не можем да не се съобразяваме с това. Който не се съобразява, ще бъде понесен и отвят от реката, която идва отдолу…
Има технологична, медийна и културна промяна, която бележи нова епоха, специалистите отдавна говорят за нея. Това е епохата на интернет, която идва и замества Гутенберговата епоха. Дали това ще стане бързо или бавно, как ще стане, какво трябва да се запази и какво не трябва да се запази, е предмет на голяма дискусия, но тенденцията е видима и промяната ще се случи, все едно кой какво мисли."
Това каза за слушателите на рубриката "Всичко за образованието" проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха. Повод за разговора е идеята му, споделена в социалните мрежи и в статията "Четенето или още веднъж за образованието по литература и език" във в. "Дневник", за основно преосмисляне на образованието по език и литература и обособяването на обучение по четене, което да "пали въображението на деца и юноши", да "предизвика страст и идентификация".
Идеята на известния културолог и литератор идва в момент, в който отзвукът от слабите резултати на завършващите 7 и 12 клас все още не е заглъхнал, но и все още не се е чуло предложение за смислена и съществена промяна на образователния модел, който очевидно е в дълбока криза. Преместването на литературни произведения от един клас в друг, включването на един автор за сметка на друг ни най-малко не излиза от утъпкания коловоз, по който учители и ученици пропиляват време, енергия и емоции с минимален и спорен резултат. И отново отлага основния въпрос – от какво образование се нуждаят децата ни и от какви граждани се нуждае обществото ни.
Искрено се надяваме идеята на проф. Кьосев да предизвика задълбочена и необременена от лични и професионални пристрастия и интереси дискусия за обучението по литература, език и четене като основен дял от образованието на децата ни.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...
По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..
Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от ловно-рибарските сдружения в Етрополе и Бойковец. Надали някой ще се учуди, че за събитието първи, още в петък, пристигнаха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски. Те..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
