"Националният траур има смисъл съпричастно да се включим в работата на скръбта и да влезем в онова зряло депресивно състояние на ума и действията си при които, отчитаме не само пожелателните неща, копнежите и предпочитанията. Да си дадем сметка, колко уязвими сме. Колко лесно може да се срине благополучието, ако не мислим".
Това заявява в интервю за БНР психологът д-р Пламен Димитров.
Скръбта е лична работа, което е много дълбока . Човек я преживява по много поводи, но понякога тя е дълбоко интимна. А когато касае големи общности и хора, каквото е нацията, допълва психологът.
Да сведем глави. Да си дадем сметка, че по едни честен начин, че много от щетите, загубите в живота ни биха могли да бъдат избегнати или разберем логиката на нещата, която може да ни направи по-мъдри в следващите ни действия.
Когато човек загуби нещо важно за себе си или не му се сбъднат мечтите, както на маса хора днес. Той влиза в едно по-зряло нюансирано състояние, което наричаме депресивна модалност. Това не е болест. Това е нормалното състояние на ума, когато вижда, че нещата не са чернобели, пояснява д-р Димитров.
"Съединението прави силата, но психолозите допълват, ако и когато сме единни и човечни във взаимната си зависимост, защото независими няма“, казва той.
Психологът коментира, че не сме взели поуки от предните трагедии. В рамките на този месец колко трагични събития запълниха съзнанието и вече не ги помним. Изтласкани са. Те работят на подсъзнателно ниво, защото нищо те се забравя. То обаче не влиза в съзнанието. Вниманието го управляваме по един нарцистичен самовлюбен начин и много бързо изтласкваме тежките мисли, траура, мъката. Поуките от предишни събития и повтаряме грешките си.Доброто
"Понякога по болезнен начин ние разбираме колко сме си нужни един на друг. И колко всички сме уязвими, но от друга страна колко добри неща могат да се случат, ако сме по-солидарни, по-отзивчиви", твърди психологът.
Имаме толкова загуби, които сме си ги причинили по някакъв начин, защото сме допуснали поведения, които не са част от човешката култура, казва още д-р Димитров.
Хората имат способността да изтласкват, да прикриват от съзнанието си, да фалшифицират картината за реалността.
"Да си дадем сметка, какви действия да не допускаме или кога да сме действени, а не да скрием", посочва д-р Димитров.
Автентичното поведение на хората изисква много размисъл и дълбочина и функциониране в депресивна модалност.
Посланието
"Бъдете добри, скърбете честно и от това извлечете отговор за това кои избори, ще доведат до по-добри последствия", казва в заключение д-р Пламен Димитров.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg