На днешния 10 октомври Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя резултатите от своето последно изследване с наименование "Икономически центрове в България - 2023".
Изследването, проведено от Петър Ганев, старши изследовател, и Адриан Николов, икономист в ИПИ, се фокусира върху концентрацията на икономическата активност в страната.
То представя икономическите центрове в България, които не се ограничават от административните граници на общини и области и се основава на разнообразни данни, включително информация за предприятията, данни за пазара на труда, демографската динамика и стопанските взаимовръзки между различните общини в страната.
Трудът разглежда икономическите центрове като съставни от две основни части: ядро и периферия. Ядрата представляват общините с най-силна местна икономика, докато периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. В проучването бяха открити 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои от тези центрове имат повече от едно ядро, което се дължи на съществуващите взаимовръзки между различните ядра и наличието на обща периферия или зона на влияние.
За да научим повече за значението и резултатите от изследването, в “Нашият ден“ разговаряме с Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
По неговите думи проучването е изключително важно, защото ни предоставя ясна представа за географската картина на икономическата активност в България. Според него то ни дава възможност да идентифицираме икономическите центрове, които играят ключова роля в стопанското развитие на страната.
Николов посочва, че изследването се провежда веднъж на десет години, защото използва данни от преброяването на населението, което е важен индикатор за трудовата миграция.
Кои са потребителите?
“Много от текущите и бъдещите кметове ще намерят полезна информация в нашето издание, която ще им помогне да съсредоточат усилията си за развитие на техните общини. Това изследване е много полезно за бизнес сектор, тъй като предоставя подробна информация за икономическите центрове в България“, казва той.
По думите му бизнесът може да извлече ползи от това изследване, като определи стратегии за развитие, инвестиции и разширение в регионите с най-силна икономика. Той споменава още, че знанието за икономическите центрове и тяхната периферия може да помогне на предприятията да адаптират своите бизнес модели и ресурси, за да се възползват от потенциала на конкретните региони.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg