Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Мария от Охрид" – най-съкровеният роман на Антон Баев

Историческият роман "Мария от Охрид" на Антон Баев е отличената книга в Националния конкурс за християнски роман за 2022 г., обявен от ИК "Омофор". Целта на конкурса е да се насърчава добрата християнска художествена литература. Книгата беше издадена в Македония преди две години, а софийската ѝ премиера уважиха писателите Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Костадин Костадинов, Деян Енев и др.

Романът гради и надгражда една вълнуваща многолетна историческа картина, на места пòтресна с ужасиите, на места пълна с красотите Божии и земни, а на места те разсмива с благодушния слог на разказвача… В своеобразната композиция на романа авторът потопява читателя бавно (не и без словесна самонаслада), както полека се навлиза в река, и го води покрай историческия цикъл на деянията български – църковни, екзархийски, обществени, политически – деяния, които авторът ще нарече възрожденското новобългарско зачатие. 

А читателят сам ще навлезе по излъскания калдъръм на миналото, спомените и паметта, вечно люшкаща се между вярата и обичта към Бога, и земната любов към човека." – пише Венета Дякова – дългогодишен преподавател по български език, преводач, редактор и автор на десетки книги с християнска тематика, която също е консултирала този ръкопис.

"Това е една красива книга – и като текст, и като смисъл, и като оформление. Това е една важна книга, която изследва тежката и горда съдба на възрожденска България отпреди повече от век и половина, предимно църковните борби и на превръщането на раята в орли, но понякога и в свраки, и то главно през призмата на най-голямата ни рана, на раната Македония.

Тази книга прилича на сграда, която можеш да видиш по манастирите, с чардак от край до край. От единия край на чардака се виждат очите на Македония, Преспанското езеро и Охридското езеро, от другия край – Босфора и кварталите на Цариград. Вратите зад чардака крият житията на героите на Антон Баев, всяко от тях написано на красив и сладък български език, съобразно героя, но без изхвърляне, с мярка.

Многобройните бележки под линия са намерили съвсем вярно полиграфско решение, за да не спъват четенето на основния текст. Те се вплитат в разказа, осветявайки дейци и събития от онова време и така, освен исторически простор, изпълняват ролята на нещо като учебник, особено за по-младите читатели.

Ще кажа – точно така се пише исторически роман. Или поне на мен ми се четат точно такива исторически романи."споделя Деян Енев.

Димитрина Кюркчиева покани Антон Баев в студиото на "Артефир".

Чуйте разговора в звуковия файл.

Антон Баев е поет, белетрист, литературен критик, литературовед и журналист. Роден е през 1963 г. в Пловдив. Завършва Английската гимназия в родния си град (1982) и Българска филология в Пловдивския университет "Св. Паисий Хилендарски“ (1989). Специализира журналистика в Университета на Айова, САЩ (1994). През 2009 г. защитава дисертация по нова българска литература в Института за литература при БАН. Работи като библиотекар, хоноруван преподавател в Пловдивския университет, главен редактор на в. "Марица". Основател е на "Пловдив онлайн" и други информационни сайтове, както и на два вестника. Създава ежегодния Международен фестивал за поезия "Орфей – Пловдив“. Автор е на шест романа, девет стихосбирки, три сборника с разкази, три монографии и книга с фрагменти. Носител е на много литературни награди. Творбите му са преведени на 15 езика, а по думите му, "Мария от Охрид" е най-съкровеният му роман.

Снимки – личен архив и Димитрина Кюркчиева

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Захари Захариев

Спомен и разговор за поета Захари Захариев в Пловдив

Среща-дискусия, посветена на поезията на Захари Захариев, ще се проеведе в клуб "Петното на Роршах" в Пловдив. Събитието е организирано от литературния фестивал "Пловдив чете", литературния салон Spirt & Spirit и издателството "Кота 0". Захари Захариев напусна този свят миналата година едва на 35 и сега неговите приятели и почитатели на стиховете му..

публикувано на 18.03.25 в 17:45
“Зима в Сокчо”

"Зима в Сокчо" и други избрани заглавия от София филм фест

В малкото пристанищно градче Сокчо, в Южна Корея се срещат младо момиче със смесен корейско-френски произход, което не познава баща си, французин, и никога не е напускало родината си, и художник на комикси, дошъл да търси вдъхновение, далеч от родната Нормандия.  Зима е, тялото откликва болезнено на сковаващия всичко студ, недоизказаните думи ги..

публикувано на 18.03.25 в 16:45

"И никой не пита защо" – филм за Милена Славова

"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок певицата. Документалният филм на Марио Кръстев ще има своята премиера в рамките на 29-ия София филм фест – на 23 март в кино "Люмиер" и на 25 март в Дома на киното. "И никой не пита защо"..

публикувано на 18.03.25 в 16:35

"Тиня" – как един документален филм се превърна в мисия за двама студенти

Две години и половина след бедствието припомняме за наводненията в селата Каравелово и Богдан, Карловска област. Как продължава животът на местните проследяват младите автори, студенти в НАТФИЗ, Евтим Шушолов (изпълнителен продуцент) и Катя Симеонова (режисьор) в документалния си филм "Тиня". През септември 2022 г. след цяла нощ проливни дъждове..

публикувано на 18.03.25 в 16:14
Паметник на Йордан Йовков в Добрич

Национален ученически конкурс за есе и разказ по повод 145 години от рождението на Йовков

"С много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта" – този цитат от Йовковия шедьовър "Песента на колелетата" е избран за мото на Националния ученически конкурс за есе и разказ, в който могат да се включат ученици от V до XII клас в срок до 1 юли 2025 г. Организатори са Регионалният исторически музей – Добрич (Дом-паметник..

публикувано на 18.03.25 в 16:04